Псалми 78 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

ПСАЛОМ 78 (по слав. 77)

1 Асафово поучение.

¹ Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми; приклонете ушите си към думите на устата ми.

² Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

³ Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха,

⁴ няма да го скрием от чадата им в идното поколение, но ще възгласяваме славата на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши.

⁵ Защото Той постанови наредби у Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на чадата си,

⁶ за да ги знае идното поколение, децата, които щяха да се родят, – които на своето време да ги разказват на своите чада,

⁷ за да възлагат надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, но да пазят Неговите заповеди,

⁸ и да не станат като бащите си, упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си, и чийто дух не е непоколебим за Бога.

⁹ Ефремците, макар въоръжени и опъващи лъкове, върнаха се назад в деня на боя.

¹⁰ Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят,

¹¹ а забравиха Неговите деяния и чудесните дела, които им показа.

¹² Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис.

¹³ Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада.

¹⁴ Води ги денем с облак и цялата нощ – с огнена светлина.

¹⁵ Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от бездни.

¹⁶ И изведе потоци из канарата, и направи да протекат води като реки.

¹⁷ Но те продължиха да Му съгрешават още и да огорчават Всевишния в безводната страна.

¹⁸ Със сърцето си изпитваха Бога, като искаха ястие за лакомството си,

¹⁹ и говореха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

²⁰ Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха. А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

²¹ Това Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Яков и гняв обсипа Израил;

²² защото не повярваха в Бога, нито се уповаха, че ще ги избави.

²³ При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

²⁴ та им наваля манна да ядат и даде им небесно жито.

²⁵ Всеки ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита.

²⁶ Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър.

²⁷ Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати много като морския пясък;

²⁸ и направи ги да падат всред стана им, около жилищата им.

²⁹ И тъй, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха.

³⁰ А докато още не бяха се отказали от лакомството си и ястието им беше в устата им,

³¹ гневът Божий ги обсипа, та изби най-здравите от тях и повали мощните на Израил.

³² При всичко това, те продължаваха да съгрешават, и не вярваха в чудесните Му дела.

³³ Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас.

³⁴ Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, та отново търсеха Бога ревностно;

³⁵ и спомниха си, че Бог им беше канара, и Всевишният Бог е техен изкупител.

³⁶ Но с устата си Го ласкаеха, и с езика си Го лъжеха;

³⁷ Защото сърцето им не беше вярно Нему, нито бяха верни на завета Му.

³⁸ Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; да, много пъти въздържаше гнева Си и не повдигаше всичкото Си негодувание;

³⁹ и си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.

⁴⁰ Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна,

⁴¹ като изново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев!

⁴² Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,

⁴³ как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис,

⁴⁴ и превърна вадите им в кръв, и потоците им, та не можаха да пият.

⁴⁵ Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги изпогубиха.

⁴⁶ И предаде реколтата им на гъсеници, и труда им на скакалци.

⁴⁷ Как порази с град лозята им, и със слана черниците им,

⁴⁸ и предаде на град добитъка им, и стадата им на мълнии.

⁴⁹ Как изля върху тях пламенния Си гняв, негодувание, ярост и неволя – нашествие на ангелите на злощастието.

⁵⁰ Изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, но предаде на мор живота им;

⁵¹ как порази всеки първороден в Египет, първака на силитеим в шатрите на Хам,

⁵² а людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята.

⁵³ И води ги безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри.

⁵⁴ Как ги въведе в святия Си предел, в тая планина, която десницата Му придоби,

⁵⁵ и изгони пред тях народите, та им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена.

⁵⁶ Но въпреки това те изпитваха и огорчаваха Всевишния Бог, и не пазеха заявленията Му,

⁵⁷ но връщаха се назад, и държаха се невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък.

⁵⁸ Защото Го разгневяваха с високите си места, и с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

⁵⁹ Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил,

⁶⁰ тъй че напусна скинията в Сило, шатъра, който бе поставил между човеците,

⁶¹ и предаде на плен силата Си, славата Си в неприятелска ръка.

⁶² Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си.

⁶³ Огън пояде момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни.

⁶⁴ Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха.

⁶⁵ Тогава се събуди Господ като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино.

⁶⁶ И като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечно посрамване.

⁶⁷ При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;

⁶⁸ но избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

⁶⁹ Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.

⁷⁰ Избра и слугата Си Давид, и го взе от кошарите на овцете;

⁷¹ изсред дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

⁷² Така той ги пасе според правотата на сърцето си и ги води с изкуството на ръцете си.