Послание на Яков 1 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Яков, слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте разпръснати племена, поздрав.

Изпитания и изкушения

² Считайте го за пълна радост, братя мои, когато падате в разни изпитания,

³ като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост.

⁴ А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

⁵ Но ако на някой от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава щедро на всички, без да укорява, и ще му се даде.

⁶ Но нека иска с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

⁷ Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

⁸ понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

⁹ Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

¹⁰ а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

¹¹ Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва, и красотата на изгледа ѝ изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

¹² Блажен онзи човек, който издържа изпитание; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.

¹³ Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

¹⁴ А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

¹⁵ и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

¹⁶ Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

¹⁷ всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка на промяна.

¹⁸ От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

Изпълнители, а не само слушатели

¹⁹ И тъй, любезни мои братя, нека бъде всеки човек бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

²⁰ защото човешкият гняв не върши Божията правда.

²¹ Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемете с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

²² Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

²³ Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото:

²⁴ оглежда се, отива си и завчас забравя какъв е бил.

²⁵ Но който вникне в съвършения закон, закона на свободата, и постоянства, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

²⁶ Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

²⁷ Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето какво е: да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.