Откровение 14 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Агнето и 144 – те хиляди

¹ И видях, и ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.

² И чух глас от небето като глас от много води и като глас на силен гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.

³ И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които бяха изкупените от земята.

⁴ Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девствени; те са, които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.

⁵ И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.

Трите ангела

⁶ И видях друг ангел да лети посред небето, като имаше вечното благовестие, което да прогласява на обитаващите по земята и на всеки род и племе, език и народ.

⁷ И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте на Него слава, защото настана часът на Неговия съд; и поклонете се на Онзи, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

⁸ И един друг ангел, втори, го следваше и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудство.

⁹ И друг, трети ангел вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се кланя на звяра и на неговия образ, и приеме белег на челото си или на ръката си,

¹⁰ той ще пие и от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и сяра пред святите ангели и пред Агнето.

¹¹ И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се кланят на звяра и на образа му, не ще имат отдих ни ден, ни нощ, нито някой, който приеме белега на името му.

¹² Тук е нужно устояването на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.

¹³ И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да, казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях.

Жътвата по земята

¹⁴ И видях, и ето бял облак, и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец, и в ръката Си – остър сърп.

¹⁵ И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа Си и жъни; защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.

¹⁶ И Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната.

¹⁷ И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.

¹⁸ Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.

¹⁹ И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.

²⁰ И линът беше изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина до юздите на конете на разстояние от хиляда и шестстотин стадии.