Лука 23 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилат.

² И почнаха да Го обвиняват: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на кесаря и казва за Себе Си, че е Помазаник Цар.

³ А Пилат Го попита, казвайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.

⁴ И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този Човек.

⁵ А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал даже до тук.

⁶ А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин.

⁷ И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирод, който също беше в Ерусалим през тези дни.

⁸ А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да Го види да направи някое знамение.

⁹ И запитваше Го с много думи, но Той нищо не отговори.

¹⁰ А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

¹¹ Но Ирод със своите войници, презирайки Го, след като Му се подигра, облече Го във великолепна дреха и прати Го обратно на Пилат.

¹² В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.

¹³ Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа, и рече им:

¹⁴ Доведохте ми Този Човек като един, който развращава людете; но ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Него никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

¹⁵ Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

¹⁶ И тъй, като Го накажа, ще Го пусна. [

¹⁷ А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник.]

¹⁸ Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава

¹⁹ (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

²⁰ И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

²¹ А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!

²² А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо достойно за смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

²³ Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

²⁴ И Пилат реши да изпълни искането им.

²⁵ Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.

Разпъването на кръст

²⁶ И когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

²⁷ И след Него вървеше голямо множество от людете и от жени, които плачеха и жалееха за Него.

²⁸ А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, а плачете за себе си и за чадата си;

²⁹ защото, ето, идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

³⁰ Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас; и на хълмовете: Покрийте ни.

³¹ Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще стане със сухото?

³² И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.

³³ И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно на Него, а другият отляво.

³⁴ А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.

³⁵ И людете стояха, та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Помазаник, Неговият Избраник.

³⁶ Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

³⁷ Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.

³⁸ А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар.

³⁹ И един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Помазаникът? Избави Себе Си и нас!

⁴⁰ А другият в отговор го смъмри, като каза: И от Бога ли не се боиш ти, който си под същото осъждение?

⁴¹ А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

⁴² И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

⁴³ А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

Смъртта на Исус

⁴⁴ А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

⁴⁵ когато потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

⁴⁶ И Исус извика със силен глас, и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като рече това, издъхна.

⁴⁷ И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този Човек бе праведен.

⁴⁸ А всичките множества, надошли за тази гледка, като видяха какво стана, връщаха се, биещи се в гърдите.

⁴⁹ А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли след Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

Погребението на Исус

⁵⁰ И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

⁵¹ който не беше се съгласил с намерението и делото им – от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство, –

⁵² отиде при Пилат и поиска Исусовото тяло.

⁵³ И като го сне, обви го с плащаница и положи го в гроб, изсечен в скала, където никой не бе още полаган.

⁵⁴ И беше Приготвителен ден, и съботата настъпваше.

⁵⁵ И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба, и как беше положено тялото Му.

⁵⁶ И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.