Лука 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Раждането на Исус

¹ А в онези дни излезе заповед от кесаря Август да се направи преброяване по цялата земя.

² Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.

³ И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

⁴ И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода Давидов),

⁵ за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.

⁶ И когато бяха там, навършиха се дните ѝ да роди.

⁷ И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в една ясла, защото нямаше място за тях в гостилницата.

Овчарите и ангелите

⁸ И на същото място имаше овчари, които живееха на полето и пазеха нощна стража около стадото си.

⁹ И ангел от Господа застана пред тях, и Господнята слава ги осия; и те се уплашиха много.

¹⁰ Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

¹¹ Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

¹² И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и сложен в една ясла.

¹³ И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

¹⁴ Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!

¹⁵ Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава до Витлеем и нека видим това, което е станало, което Господ ни изяви.

¹⁶ И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, лежащ в яслата.

¹⁷ И като видяха, разказаха каквото им беше известено за този Младенец.

¹⁸ И всички, които чуха, се удивиха за това, което овчарите им казаха.

¹⁹ А Мария скътваше всички тия думи в сърцето си и размишляваше над тях.

²⁰ И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.

Исус представен в храма

²¹ И като се навършиха осем дни, и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата.

²² Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа

²³ (както е писано в Господния закон, че „всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа“),

²⁴ и да принесат жертва според казаното в Господния закон, „две гургулици, или два млади гълъба“.

²⁵ И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израил; и Святият Дух беше върху него.

²⁶ На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник.

²⁷ И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Младенеца Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,

²⁸ той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:

²⁹ Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думата Си;

³⁰ защото видяха очите ми спасението,

³¹ което си приготвил пред всички люде;

³² светлина да просвещава езичниците, и слава на Твоя народ Израил.

³³ А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

³⁴ И Симеон ги благослови и рече на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падането и за ставането на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори;

³⁵ да, и на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

³⁶ Имаше и някоя си пророчица Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

³⁷ и беше вдовица на осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, където нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва.

³⁸ И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха изкуплението на Ерусалим.

³⁹ И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

⁴⁰ А Младенецът растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе върху Него.

Момчето Исус в храма

⁴¹ И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.

⁴² И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

⁴³ и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

⁴⁴ А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познайниците си.

⁴⁵ И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

⁴⁶ И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, та ги слушаше и ги запитваше.

⁴⁷ И всички, които Го слушаха, се удивляваха на разума Му и на отговорите Му.

⁴⁸ И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме.

⁴⁹ А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаехте ли, че трябва да съм в дома на Отца Ми?

⁵⁰ А те не разбраха думите, които им рече.

⁵¹ И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му скътваше всички тия думи в сърцето си.

⁵² А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.