Лука 17 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 гГрях, вяра, задължение 1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! 2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките. 3 Внимавайте за себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. 4 И седем пъти на ден ако съгреши против тебе, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му. 5 И апостолите казаха на Господа: Придай ни вяра. 6 А Господ рече: Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тая черница: изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала. 7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш? 8 Напротив, не ще ли му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се, та ми пошетай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш? 9 Нима ще благодари на слугата, задето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам]. 10 Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим. Десет изцелени от проказа 11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея. 12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч, 13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе Наставниче, смили се над нас! 14 И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се. 15 И един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас славеше Бога, 16 и падна на лице при нозете на Исуса, и Му благодареше. И той бе самарянин. 17 А Исус в отговор му рече: Не се ли очистиха десетимата? А къде са останалите девет? 18 Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен тоя другоплеменник? 19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели. Идването на Божието царство 20 А Исус, запитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така, че да се забелязва; 21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е сред вас. 22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите. 23 И като ви рекат: Ето, там е! Или: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подире им. 24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден. 25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. 26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; 27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, и ги погуби всички. 28 Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, 29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички; 30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. 31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са вкъщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нивата, да не се връща назад. 32 Помнете Лотовата жена! 33 Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази. 34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави. 35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави. 36 [Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави.] 37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите. |