Йов 7 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

² Както на слуга, който копнее за сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си:

³ така на мене се дадоха за притежание безплодни месеци и нощи на печал ми се определиха.

⁴ Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се мятам насам-натам до зори.

⁵ Снагата ми е покрита с червеи и прашни струпеи; кожата ми се пука и гнои.

⁶ Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

⁷ Помни, че животът ми е вятър и че окото ми няма вече да види добро.

⁸ Окото на онзи, който ме е видял, няма да ме види вече; Твоите очи са върху мене, а мене ме няма.

⁹ Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в шеол няма пак да се изкачи;

¹⁰ няма да се върне вече у дома си; и мястото му няма да го познае вече.

¹¹ Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в терзанието на духа си; ще плача в горестта на душата си.

¹² Море ли съм аз или морско чудовище, та поставяш над мене стража?

¹³ Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще стаи воплите ми,

¹⁴ тогава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

¹⁵ така че душата ми предпочита удушване и смърт, отколкото този мой живот.

¹⁶ Додея ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

¹⁷ Какво е човек, че да го възвеличаваш и да си спомняш за него,

¹⁸ да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

¹⁹ Докога не ще отвръщаш погледа Си от мене и не ще ме оставяш и плюнката си да погълна?

²⁰ Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Тебе, о, Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил на Своя прицел, та станах тежест на самия себе си?

²¹ И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще заспя в пръстта; и на сутринта ще ме потърсиш, а няма да ме има.