Йов 29 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ И продължи Йов речта си, като каза:

² О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

³ когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

⁴ както бях в дните на зрелостта си, когато приятелството на Бога бдеше над шатъра ми;

⁵ когато Всемогъщият беше още с мене, и децата ми бяха около мене;

⁶ когато стъпките ми се къпеха в масло, и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

⁷ Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара,

⁸ младите, като ме видеха, се криеха, а старците ставаха и стояха прави;

⁹ първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

¹⁰ гласът на първенците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

¹¹ ухо, като ме чуеше, ме облажаваше, и око, като ме видеше, свидетелстваше за мене;

¹² защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

¹³ Благословението от този, който бе близо до гибел, идеше върху мене; и аз веселях сърцето на вдовицата.

¹⁴ Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята справедливост ми беше като мантия и корона.

¹⁵ Аз бях очи за слепия и нозе за хромия.

¹⁶ Баща бях на сиромасите; поемах защитата на странника.

¹⁷ Трошах челюстите на нечестивия и изтеглях лова из зъбите му.

¹⁸ Тогава си казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат – като пясъка.

¹⁹ Коренът ми е прострян към водите; и росата оросява цяла нощ клоните ми.

²⁰ Славата ми зеленее още в мене; и лъкът ми се укрепва в ръката ми.

²¹ Човеците чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

²² След моите думи те не добавяха нищо; словото ми капеше върху ушите им;

²³ очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.

²⁴ Усмихвах им се, когато бяха в отчаяние; и те не можеха да потъмнят светлостта на лицето ми.

²⁵ Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.