Йов 24 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд?

² Едни преместват межди, грабят стада и ги пасат;

³ откарват осела на сирачетата; вземат в залог вола на вдовицата;

⁴ изтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях.

⁵ Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си. Подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за чадата им.

⁶ Жънат фуража в нивата; и берат лозата на неправедника;

⁷ цяла нощ лежат голи без дрехи и нямат завивка в студа;

⁸ измокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

⁹ Други грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха;

¹⁰ карат го да ходи гол, без дреха, и отнемат снопите от гладните;

¹¹ изстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни.

¹² Умиращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак това безумие Бог не гледа.

¹³ Други са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

¹⁴ Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец.

¹⁵ Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като си казва: Око не ще ме види; и прикрива лицето си.

¹⁶ В тъмнината разбиват къщи; а денем вътре се затварят, светлина не познават.

¹⁷ Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка.

¹⁸ А те са като пяна по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята.

¹⁹ Както сушата и топлината поглъщат снежните води, така и Шеол – грешните.

²⁰ Майчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладка гозба в тях; няма вече да ги помнят; и неправдата ще се строши като дърво.

²¹ Угнетяват неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро,

²² повличат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност за живота си.

²³ Бог им дава безопасност и те се успокояват с нея; но очите Му са върху пътищата им.

²⁴ Въздигнаха се за малко, и ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, и се отсичат, както главите на класовете.

²⁵ И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще обърне в нищо думите ми?