Йов 17 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът ме чака.

² Присмиватели ме наобиколиха; и окото ми трябва постоянно да гледа нападките им!

³ Дай ми, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би подал ръка на мене?

⁴ Защото си скрил сърцето им от разум; затова няма да ги възвисиш.

⁵ Който заради плячка предава приятели – очите на чадата му ще изтекат.

⁶ Той ме е превърнал в пословица за хората; за укор станах аз пред тях.

⁷ Помрачиха се очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

⁸ Праведните ще се почудят на това, и невинният ще се повдигне против нечестивия.

⁹ А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

¹⁰ А вие всички, моля, пак елате; обаче не ще мога да намеря между вас и един разумен.

¹¹ Дните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

¹² Нощта скоро ще замести деня; виделината е близо до тъмнината.

¹³ Ако очаквам шеол за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

¹⁴ ако съм викнал към тлението: Баща си ми ти, и към червеите: Майка и сестра ми сте,

¹⁵ то къде ми е надеждата? Да! Кой ще види надеждата ми?

¹⁶ При вратите на шеол ще слезе тя и ще почива заедно с мене в пръстта.