Йезекиил 8 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Идол в храма

¹ А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, както седях в къщата си и Юдовите старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Еова се спусна там върху мене.

² Погледнах и ето – подобие наглед като човек, като огън: от кръста му надолу – огън; а от кръста му нагоре – наглед като сияние, като че ли нажежен метал.

³ И той простря подобие на ръка и ме хвана за косата на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и ме пренесе чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на Северната порта на вътрешния двор, където бе поставен идолът на ревността, който предизвиква ревност.

⁴ И ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.

⁵ Тогава ми каза: Сине човешки, повдигни сега очите си на север. И тъй, повдигнах очите си на север, и ето, на север от вратата, която води към олтара, при входа видях идола на ревността.

⁶ И ми рече: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези? Големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, за да се отдалеча Аз от светилището Си? Но ще видиш още по-големи мерзости.

⁷ И тъй, заведе ме до входа на двора; и като погледнах, ето една дупка в стената.

⁸ Тогава ми каза: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.

⁹ И рече ми: Влез и виж нечестивите мерзости, които тези вършат тук.

¹⁰ Влязох и погледнах; и ето всякакви подобия на влечуги и нечисти животни, и всички идоли на Израилевия дом, изобразени върху стената от край до край.

¹¹ И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които беше Язания, Сафановият син, всеки с кадилница в ръката си; и гъст облак тамян се издигаше.

¹² Тогава ми рече: Сине човешки, видя ли какво правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всеки в скришната стая на идола си? Защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

¹³ Каза ми още: Обърни се и ще видиш още по-големи мерзости, които вършат.

¹⁴ Тогава ме заведе при входа на Северната порта на Господния дом; и ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.

¹⁵ И каза ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още по-големи мерзости от тези.

¹⁶ И ме въведе във вътрешния двор на Господния дом; и ето, при входа на Господния храм, между предхрамието и олтара – около двадесет и петима мъже – с гръб към Господния храм и с лица на изток, те се кланяха на слънцето на изток.

¹⁷ Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, дето вършат мерзости, каквито тези вършат тук? Защото напълниха земята с насилие и предизвикват непрекъснато гнева Ми? И ето, слагат клончето до ноздрите си.

¹⁸ Затова и Аз ще действам с ярост; окото Ми няма да ги пожали, няма да ги пощадя; и макар да викат силно в ушите Ми, няма да ги послушам.