Исаия 64 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти

² както, когато огън гори храстите и прави водата да закипи, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти!

³ Защото когато вършеше ужасни дела, каквито не очаквахме, Ти слизаше и планините се стопяваха от присъствието Ти!

⁴ Защото от древността не се е чуло, до ухо не е стигало, око не е видяло друг Бог освен Тебе да е извършил такива дела за онези, които го чакат.

⁵ Посрещаш с благост който с радост върши правда, който помни Твоите пътища. Ето, Ти си се разгневил, защото ние отдавна съгрешаваме; как тогава ще бъдем спасени?

⁶ Всички ние станахме като нечист човек и цялата ни праведност е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятъра.

⁷ И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни.

⁸ Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – Грънчарят ни, и всички сме дело на Твоята ръка.

⁹ Недей се гневи силно, Господи, недей помни вечно беззаконието. Ето, погледни, молим Ти се, защото ние всички сме Твой народ.

¹⁰ Твоите святи градове запустяха; даже Сион запустя, Ерусалим е опустошен.

¹¹ Нашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън и всички драги нам неща запустяха.

¹² След всичко това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?