Исаия 6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Призоваването на Исая

¹ В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълваха храма.

² Над него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си и с две летеше.

³ И викаха един към друг, казвайки: Свят, свят, свят е Господ на силите! Славата Му изпълва цялата земя.

⁴ И стълбовете, и праговете на вратите се поклатиха от гласовете им, и домът се изпълни с дим.

⁵ Тогава рекох: Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите.

⁶ Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който бе взел с щипци от олтара.

⁷ И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти е изкупен.

⁸ После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? И кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.

⁹ И каза: Иди, кажи на този народ: С уши непрестанно ще чувате, но няма да схващате, с очи непрестанно ще виждате, но няма да разбирате.

¹⁰ Направи да затлъстее сърцето на този народ, направи да оглушеят ушите им и затвори очите им, да не би да видят с очите си, да чуят с ушите си, да разберат със сърцето си и да се обърнат, та да се изцелят.

¹¹ Тогава попитах: Господи, докога? И Той отговори: Докато запустеят градовете, та да няма жител, и къщите, та да няма човек, и земята да запустее съвсем;

¹² докато разпрати Господ всички люде надалеч, и земята бъде съвсем изоставена.

¹³ И макар че ще остане на нея една десета част, тя пак ще бъде пустиня. Но както на теревинта и дъба остава пънът, когато ги отсекат, така святият род ще бъде пънът в земята.