Иисус Навин 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Раав и съгледвачите

¹ Тогава Исус, Навиевият син, изпрати от Ситим двама съгледвачи и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

² Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израиляните, за да разгледат земята.

³ И тъй, ерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе и които влязоха в къщата ти, защото са дошли да разгледат цялата земя.

⁴ Но жената взе двамата мъже, та ги скри и рече: Наистина мъжете дойдоха при мен, но не знаех откъде са;

⁵ и на мръкване, когато щяха да се затворят портите, си тръгнаха. Не зная къде отидоха; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете.

⁶ А тя ги беше качила на къщния покрив и ги бе скрила в ленените кълчища, които беше наредила на къщния покрив.

⁷ И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, гониха ги до бродовете; и щом тръгнаха онези, които ги подгониха, затвориха портата.

⁸ А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив;

⁹ и каза на мъжете: Зная, че Господ ви даде тази земя и страх от вас ни обхвана, и всичките жители на тази земя се стопиха пред вас;

¹⁰ понеже чухме как Господ пресушил водата на Червено море пред вас, когато сте излизали от Египет и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан – на Сихон и на Ог, които сте изтребили.

¹¹ Като чухме, сърцата ни се стопиха и в никого не остана вече душа заради вас; защото Господ, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

¹² И сега, закълнете ми се в Господа, че, както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение,

¹³ че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат и че ще избавите живота ни от смърт.

¹⁴ Мъжете ѝ казаха: Вместо вас ние сме готови да умрем, ако само не издадете това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.

¹⁵ Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата ѝ беше на градската стена и на стената живееше.

¹⁶ И рече им: Идете в планината, за да не ви намерят преследвачите, и крийте се там три дни, докато те се върнат; и после си идете по пътя.

¹⁷ И мъжете ѝ казаха: Ще бъдем свободни от тази клетва, с която ни накара да се закълнем;

¹⁸ освен ако, когато влезем в земята, вържеш това червено въже на прозореца, през който ни спусна, а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом събереш вкъщи при себе си.

¹⁹ Всеки, който излезе от вратата на къщата ти, кръвта му ще бъде върху главата му, а ние не ще бъдем виновни; но на всеки, който остане с тебе вкъщи, неговата кръв ще бъде върху нашата глава, ако се издигне ръка против него.

²⁰ Обаче, ако издадеш това наше дело, тогава пак ще бъдем свободни от клетвата, с която ни накара да се закълнем.

²¹ А тя каза: Да бъде както сте казали. И ги изпрати, и си отидоха; а тя върза червеното въже на прозореца.

²² И като тръгнаха, отидоха в планината и там останаха три дни, докато се върнаха преследвачите; а преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

²³ Тогава двамата мъже се върнаха и, като слязоха от планината, преминаха и дойдоха при Исус, Навиевия син; и му разказаха всичко, което им се беше случило.

²⁴ И казаха на Исус: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; защото всичките местни жители се топят от страх пред нас.