Деяния 7 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Речта на Стефан пред синедриона

¹ Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

² А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:

³ „Излез из отечеството си и из рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“

⁴ Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.

⁵ И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

⁶ И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

⁷ Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.

⁸ И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаак, и обряза го в осмия ден, Исаак роди Яков, а Яков – дванадесетте патриарси.

⁹ А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него

¹⁰ и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

¹¹ И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

¹² А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

¹³ и на втория път Йосиф се откри на братята си, и Йосифовият род стана известен на Фараона.

¹⁴ И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.

¹⁵ И тъй, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;

¹⁶ и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба, който Авраам беше купил с цена в сребро от синовете на Емор, баща на Сихем.

¹⁷ А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,

¹⁸ докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.

¹⁹ Той, като проявяваше коварство против нашия род, дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърлят кърмачетата си, за да не остават живи.

²⁰ В това време се роди Мойсей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

²¹ И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

²² И Мойсей беше научен на всичката египетска мъдрост, и беше силен в слово и в дело.

²³ А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израиляните.

²⁴ И виждайки един от тях онеправдан, защити го и отмъсти за притеснения, като порази египтянина,

²⁵ мислейки, че братята му ще разберат, какво избавление им дава Бог чрез неговата ръка, но те не разбраха.

²⁶ На другия ден той им се яви, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: „Човеци, вие сте братя, защо се онеправдавате един друг?“

²⁷ А този, който онеправдаваше ближния си, го отпъди и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

²⁸ И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?

²⁹ Поради тези думи Мойсей побягна и стана пришълец в Мадиамската земя, където роди двама сина.

³⁰ И като се навършиха четиридесет години, яви му се Ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

³¹ А Мойсей, като видя гледката, почуди ѝ се; но когато се приближи да разгледа, дойде глас от Господа:

³² „Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов“. И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.

³³ И Господ му каза: „Събуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.

³⁴ Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. Ела и ще те изпратя в Египет.“

³⁵ Тогава Мойсей, когото бяха отказали да приемат, като му рекоха: „кой те постави началник и съдия“, него Бог, чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник, и за избавител.

³⁶ Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

³⁷ Това е същият Мойсей, който рече на израиляните: „Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене.“

³⁸ Това е онзи, който е бил в църквата в пустинята заедно с Ангела, който му говореше в Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи да ги предаде на нас;

³⁹ когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и се върнаха със сърцата си в Египет,

⁴⁰ казвайки на Аарон: „Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Мойсей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем какво стана с него.“

⁴¹ И през онези дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха пред това, което техните ръце бяха направили.

⁴² Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?

⁴³ Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Ремфан, изображения, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“

⁴⁴ Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята според както заповяда Онзи, който каза на Мойсей да я направи по образа, който бе видял;

⁴⁵ която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,

⁴⁶ който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

⁴⁷ А Соломон му построи дом.

⁴⁸ Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

⁴⁹ „Небето Ми е престол, а земята е Мое подножие; какъв дом ще построите за Мене, казва Господ, или какво е мястото за Моя покой?

⁵⁰ Не направи ли Моята ръка всичко това?“

⁵¹ Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

⁵² Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци,

⁵³ вие, които приехте закона чрез ангелско служене, и не го опазихте.

Убийството на Стефан

⁵⁴ А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него.

⁵⁵ А Стефан, бидейки пълен със Святия Дух, погледна на небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога;

⁵⁶ и каза: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога.

⁵⁷ Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

⁵⁸ И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, на име Савел.

⁵⁹ И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми!

⁶⁰ И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като каза това, заспа.