Деяния 22 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

² (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)

³ Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

⁴ и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

⁵ както свидетелства за мене и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах, за да откарам вързани в Ерусалим, за да ги накажат.

⁶ И когато вървях и приближих Дамаск към пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

⁷ И паднах на земята, и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

⁸ А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

⁹ А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

¹⁰ И казах: Какво да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да сториш.

¹¹ И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.

¹² И някой си Анания, човек благочестив по закона, с характер, одобрен от всички там живеещи юдеи,

¹³ дойде при мене и като застана и се наведе над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си, и погледнах към него.

¹⁴ А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговите уста;

¹⁵ защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

¹⁶ И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Господнето име.

¹⁷ И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,

¹⁸ и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим; защото няма да приемат от тебе свидетелство за Мене.

¹⁹ И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе;

²⁰ и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

²¹ Но Той ми каза: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

Павел, римски гражданин

²² До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! Защото не е достоен да живее.

²³ И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

²⁴ хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае по коя причина викат така против него.

²⁵ И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?

²⁶ Като чу това, стотникът отиде, та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? Защото този човек е римлянин.

²⁷ Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, римлянин ли си? А той каза: Римлянин.

²⁸ Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: Но аз съм се и родил в него.

²⁹ Тогава веднага се оттеглиха от него тези, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

Пред синедриона

³⁰ На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, доведе Павел долу и го постави пред тях.