Галатяни 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Павел е приет от апостолите

¹ После, след четиринадесет години, пак пристигнах в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.

² (А пристигнах по откровение.) И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би да тичам или да съм тичал напразно.

³ Но даже Тит, който бе с мене, макар и грък, не бе принуден да се обреже.

⁴ Колкото до лъжебратята, които бяха се промъкнали сред нас да дебнат свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят,

⁵ на тях нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

⁶ А тези, които се считаха за нещо (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека) – тези, именитите, не прибавиха нищо повече към моетоучение;

⁷ а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните,

⁸ (защото Който действа в Петър за апостолство между обрязаните, действа и в мене за апостолство между езичниците)

⁹ и когато познаха дадената ми благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общуване на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.

¹⁰ Искаха само да помним сиромасите – което и ревностно желаех да върша.

Павел се възпротивява на Петър

¹¹ А когато Кифа дойде в Антиохия, аз лично му се възпротивих, защото беше се провинил.

¹² Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците; а когато дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

¹³ И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерството им.

¹⁴ Но като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, казах на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

¹⁵ Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

¹⁶ като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.

¹⁷ Но ако, искайки да се оправдаем в Христа, сами се оказахме грешни, нима Христос е служител на греха? Да не бъде!

¹⁸ Защото, ако градя наново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

¹⁹ Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

²⁰ Сразпях се с Христа, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

²¹ Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако правдата се придобива чрез закон, тогава Христос е умрял без причина!