Второзаконие 2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Странствания из пустинята

¹ Тогава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червено море, както Господ ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планината Сеир.

² После Господ ми говори, казвайки:

³ Достатъчно сте обикаляли тази планина; върнете се на север.

⁴ И заповядай на людете: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сеир, и те ще се изплашат от вас. Затова внимавайте добре;

⁵ да не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото на Исав дадох планината Сеир за владение.

⁶ С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

⁷ защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години Господ, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

⁸ Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сеир, свърнахме по пътя през Араба от Елат и Ецион-Гебер и продължихме по пътя на Моавската пустиня.

⁹ Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

¹⁰ (А по-напред там живееха емимите, народ могъщ и многочислен, и високи като енакимите.

¹¹ И те, както енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими.

¹² Също и хорейците живееха по-напред в Сеир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)

¹³ Станете сега и преминете потока Зеред. И така, преминахме потока Зеред.

¹⁴ А откакто тръгнахме от Кадеш-Варни, докато преминахме потока Зеред, изминаха тридесет и осем години; и погина в стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.

¹⁵ Още Господнята ръка беше против тях, като ги изтребваше в стана, докато ги довърши.

¹⁶ А като се довършиха и из-мряха всичките воюващи мъже сред народа,

¹⁷ Господ ми говори, казвайки:

¹⁸ Днес ти ще преминеш Ар, Моавската граница;

¹⁹ и като приближиш амонците, не им досаждай и не воювай с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

²⁰ (Също и тя се считаше земя на исполините; те по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

²¹ народ голям, многочислен и едър като енакимите; но Господ ги изтреби пред тях; и те ги заместиха и се заселиха на мястото им;

²² за тях направи, както направи за исавците, които живееха в Сеир, когато изтреби хорейците пред тях, и те ги заместиха и се заселиха на мястото им, където са и до днес;

²³ и кафторците излязоха от Кафтор, та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и се заселиха на мястото им.)

Победа над Сихон, цар на Есевон

²⁴ Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти аморееца Сихон, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и бий се с него.

²⁵ Днес ще започна да всявам трепет и страх от тебе върху всичките племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперват и ще се ужасяват от тебе.

²⁶ И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон с мирни думи:

²⁷ Нека мина през земята ти; право по пътя ще вървя; няма да се отбия ни надясно, ни наляво.

²⁸ С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми даваш вода да пия; само с нозете си да мина,

²⁹ (както ми сториха исавците, които живеят в Сеир, и моавците, които живеят в Ар,) докато мина през Йордан в земята, която Господ, нашият Бог ни дава.

³⁰ Обаче есевонският цар Сихон не склони да минем през земята му, понеже Господ, твоят Бог, закорави духа му и окамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.

³¹ А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сихон и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш.

³² Тогава Сихон излезе на бой срещу нас в Яца, той и всичките му люде.

³³ И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.

³⁴ В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.

³⁵ Пленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме.

³⁶ От Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, до Галаад не се намери град, който да устои против нас; Господ, нашият Бог, ни ги предаде всичките.

³⁷ Само до земята на амонците ти не си се приближил, нито до местата край потока Ябок, нито до планинските градове, нито до която и да е земя, която Господ, нашият Бог ни бе запретил.