Второ Царе 16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Давид и Сива

¹ И когато Давид беше превалил малко върха на хълма, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи летни плодове и мях вино.

² И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, хлябът и летните плодове – за да ги ядат младежите, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята.

³ Тогава царят попита: А къде е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство.

⁴ И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой, царю.

Семей проклина Давид

⁵ А когато цар Давид стигна до Ваурим, ето, излезе оттам човек от семейството на Сауловия дом, на име Семей, Гераев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.

⁶ И хвърляше камъни върху Давид и върху всички слуги на цар Давид; а всички воини и всички силни мъже бяха отдясно и отляво на царя.

⁷ И Семей, като кълнеше, говореше така: Махай се, махай се, кръвнико и злосторнико!

⁸ Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалом; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник!

⁹ Тогава Ависей, Саруиният син, каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми, царя? Позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата.

¹⁰ А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне и когато Господ му е казал: Прокълни Давид, кой ще му рече: Защо правиш така?

¹¹ Давид още каза на Ависей и на всичките си слуги: Ето, синът ми, който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега този вениаминец! Остави го, нека кълне, защото Господ му е заповядал.

¹² Може би Господ ще погледне онеправданието ми и ще ми въздаде Господ добро вместо неговото проклинане днес.

¹³ И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него, вървеше и кълнеше и хвърляше камъни върху него и мяташе пръст.

¹⁴ И царят, и всички люде с него пристигнаха уморени и си починаха там.

Съветът на Хусай и Ахитофел

¹⁵ Междувременно Авесалом и всички Израилеви мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него.

¹⁶ И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят!

¹⁷ А Авесалом каза на Хусай: Това ли е благостта ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си?

¹⁸ И Хусай каза на Авесалом: Не; но на избрания от Господа и от тези люде, и от всички Израилеви мъже – негов ще бъда и с него ще остана.

¹⁹ При това кому ще служа? Не ли на сина на приятеля ми? Както бях служил на баща ти, така ще служа и на тебе.

²⁰ Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте съвет какво да правим.

²¹ И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се укрепят ръцете на всички, които са с тебе.

²² И тъй, поставиха шатър за Авесалом върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред цял Израил.

²³ А в онова време съветите на Ахитофел, се смятаха за съвети на някой, който се бе допитал до Бога; за такива се смятаха всички Ахитофелови съвети, както за Давид, тъй и за Авесалом.