Второ Царе 1 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Давид чува за смъртта на Саул

¹ След смъртта на Саул Давид като се върна от поражението на амаликчаните и беше престоял в Сиклаг два дни,

² на третия ден, ето, дойде един човек от стана на Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

³ И Давид го попита: Откъде идеш? А той му отговори: От Израилевия стан избягах.

⁴ И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Воините побягнаха от сражението и мнозина паднаха мъртви; умряха и Саул, и синът му Йонатан.

⁵ Тогава Давид каза на момъка, който му съобщи това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?

⁶ И момъкът, който му съобщаваше това, рече: Намерих се случайно на хълма Гелвуе и ето, Саул се беше подпрял на копието си и колесниците, и конниците го застигаха.

⁷ И като погледна назад, той ме видя и ме повика. И отговорих: Ето ме.

⁸ И попита ме: Кой си ти? И отговорих му: Амаликчанин съм.

⁹ Пак ми рече: Застани, моля, над мене и ме убий, защото помрачение ме обзе, понеже целият ми живот е още в мене.

¹⁰ И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не може да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук, при господаря си.

¹¹ Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра; така направиха и всички мъже, които бяха с него.

¹² И жалиха, и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за Господния народ, и за Израилевия дом, загдето бяха паднали от меч.

¹³ А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаликчанин.

¹⁴ И рече му Давид: Ти как не се побоя да вдигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?

¹⁵ И Давид повика един от слугите и каза: Пристъпи, нападни го. И той го порази, та умря.

¹⁶ И Давид му каза: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелства против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.

Давид оплаква Саул и Йонатан

¹⁷ Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан с този плач;

¹⁸ (и заръча да научат юдеите тази песен на лъка; ето, записана е в Книгата на Праведния:)

¹⁹ Славата ти, о Израилю, е устрелена на високите ти места! Как паднаха силните!

²⁰ Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Ашкелон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

²¹ Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви с първи плодове за жертви; защото там бе захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като че ли той не е бил помазан с миро.

²² От кръвта на убитите, от тлъстината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен.

²³ Саул и Йонатан бяха обичани и предраги в живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете.

²⁴ Израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в багреница с украшения, който кичеше със златна украса дрехите ви.

²⁵ Как паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен по високите места!

²⁶ Преоскърбен съм за тебе, брате мой, Йонатане! Предраг ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

²⁷ Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!