Второ Коринтяни 4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Съкровища в пръстни съдове

¹ Затова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

² но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

³ Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват,

⁴ за тези, невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

⁵ (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си – като ваши слуги заради Исуса.)

⁶ Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исуса Христа.

⁷ А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

⁸ Угнетявани сме отвсякъде, но не сме сломени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

⁹ гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.

¹⁰ Всякога носим в тялото си умирането на [Господа] Исуса, за да се открие в тялото ни и животът на Исуса.

¹¹ Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се изяви и животът на Исуса в нашата смъртна плът.

¹² Така че смъртта действа в нас, а животът – във вас.

¹³ А като имаме същия дух на вяра според писаното: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

¹⁴ понеже знаем, че Този, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

¹⁵ Защото всичко това е заради вас, тъй че благодатта, увеличена чрез мнозината, да преумножи благодарението, за Божия слава.

¹⁶ Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се обновява.

¹⁷ Защото нашата временна лека скърб ни спечелва вечна слава, която далеч я превишава,

¹⁸ като не гледаме на видимото, а на невидимото; защото видимото е временно, а невидимото – вечно.