Второ Коринтяни 10 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Павел защитава служението си

¹ И сам аз, Павел, ви моля с Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас,

² моля ви се, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които мислят, че ние постъпваме плътски.

³ Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

⁴ Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но чрез Бога са силни за събаряне на крепости.

⁵ Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

⁶ И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

⁷ Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.

⁸ Защото, ако бих се и нещо повече похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

⁹ Обаче нека да не изглежда, че желая да ви заплашвам с посланията си.

¹⁰ Понеже, казват някои, посланията му са тежки и силни, но личното му присъствие е слабо и речта му – нищожна.

¹¹ Такъв нека има предвид това, че каквито сме на слово в посланията си, когато сме далеч от вас, такивасме и на дело, когато сме при вас.

¹² Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

¹³ А ние няма да се хвалим с това, което е вън от пределите ни, а ще се ограничим с областта, която Бог ни е определил, област, която стига дори и до вас.

¹⁴ Защото ние не отиваме твърде далеч с хвалбите си, като че ли не сме стигнали до вас; защото стигнахме и до вас с Христовото благовестие.

¹⁵ И не се хвалим с това, което е вън от пределите ни, тоест, с чужд труд, но имаме надежда, че с нарастването на вярата ви, ще се разшири и областта ни за работа сред вас, и то премного,

¹⁶ така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък. Защото не искаме да се хвалим с извършената работа в чужда област.

¹⁷ А който се хвали, с Господа нека се хвали.

¹⁸ Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва.