Второ Коринтяни 1 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Павел, с Божията воля апостол на Исуса Христа, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая:

² Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

Бог на пълната утеха

³ Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милосърдието и Бог на пълната утеха,

⁴ Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние сами се утешаваме от Бога.

⁵ Защото, както ние изобилно страдаме за Христа, така и нашата утеха изобилства чрез Христа.

⁶ Но ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за ваша утеха [и спасение], което създава у вас търпеливо понасяне на същите страдания, които понасяме и ние.

⁷ И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

⁸ Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че бяхме изключително притеснени, вън от силата си, така че се отчаяхме дори за живота си;

⁹ даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите.

¹⁰ И Той ни избави от толкова близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави;

¹¹ като и вие чрез молитва ни помагате, така че мнозина да благодарят от наше име за дарбата, дарена ни чрез молитвите на мнозина.

Промяната в плановете на Павел

¹² Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

¹³ Защото не ви пишем друго, освен това, което четете и признавате, и което, надявам се, че и докрай ще признаете

¹⁴ (както и отчасти сте признали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

¹⁵ С тази увереност възнамерявах да дойда първо при вас, за да имате двойна полза,

¹⁶ като през вас мина в Македония; и пак от Македония дойда при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

¹⁷ Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? Или намерението ми е било човешко намерение, та да казвам ту: Да, да, ту: Не, не?

¹⁸ Но както Бог е верен, така и словото ни към вас не е било „да“ и „не“.

¹⁹ Защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана „да“ и „не“, но в Него стана „да“;

²⁰ понеже всички Божии обещания в Него са „да“, и в Него „амин“, за Божията слава чрез нас.

²¹ А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог:

²² Който и ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

²³ Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, се въздържах да дойда в Коринт;

²⁴ защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.