Битие 50 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува.

² И Йосиф заповяда на служещите на него лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил,

³ като работиха по него напълно четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни.

⁴ И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на Фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараон, и кажете:

⁵ Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

⁶ А Фараон отговори: Иди, погреби баща си, както те е заклел.

⁷ И така, Йосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараон, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

⁸ също и целият дом на Йосиф, братята му, и бащиният му дом; само челядта си, дребния си и едрия си добитък оставиха в Гошенската земя.

⁹ Отидоха с него и колесници, и конници, тъй че стана много голямо шествие.

¹⁰ И като пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно; и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка.

¹¹ А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Абел-Мицраим.

¹² И сториха синовете на Израил с него както им беше заповядал;

¹³ пренесоха го в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамре, която пещера Авраам бе купил заедно с нивата за собствена гробница от хета Ефрон.

¹⁴ И Йосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

Йосиф успокоява братята си

¹⁵ А като видяха Йосифовите братя, че умря баща им, казаха си: Може Йосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, което сме му сторили.

¹⁶ Затова, пратиха да кажат на Йосиф: Преди да умре, баща ти ни заповяда:

¹⁷ Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им, злото, което ти сториха. И тъй, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха.

¹⁸ После отидоха братята му, паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

¹⁹ А Йосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

²⁰ Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде, както и стана днес.

²¹ Така че, не бойте се; аз ще храня вас и децата ви. И утеши ги, и говори им любезно.

²² Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом.

²³ И Йосиф живя сто и десет години; и Йосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене.

²⁴ След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; Бог ще ви посети, и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак, и Яков.

²⁵ И Йосиф закле потомците на Израил, като рече: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттука.

²⁶ И тъй, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и балсамираха го, и положиха го в ковчег в Египет.