Битие 47 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ И тъй, Йосиф влезе при Фараон и му извести: Баща ми и братята ми с дребния и едрия си добитък, и с всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя, и ето, те са в Гошенската земя.

² И взе петима от братята си, и ги представи на Фараон.

³ И Фараон рече на братята му: Какво е занятието ви? А те казаха на Фараон: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари.

⁴ Рекоха още на Фараон: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Хананската земя; затова, молим ти се, нека живеят слугите ти в Гошенската земя.

⁵ И Фараон говори на Йосиф, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе;

⁶ Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гошенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.

⁷ След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на Фараон; и Яков благослови Фараон.

⁸ И Фараон рече на Яков: Колко са годините на живота ти?

⁹ И Яков каза на Фараон: Годините на странстването ми са сто и тридесет години; кратки и злочести са били годините на живота ми, и не достигнаха до годините на живота на бащите ми в дните на тяхното странстване.

¹⁰ И като благослови Фараон, Яков излезе от Фараоновото присъствие.

¹¹ Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде собственост в Египетската земя, в най-добрата местност от земята, в Раамсеската земя, както бе заповядал Фараон.

¹² И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им.

Йосиф и гладът

¹³ А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се бе засилил, че Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глад.

¹⁴ И Йосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във Фараоновия дом.

¹⁵ И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни?

¹⁶ А Йосиф рече: Ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

¹⁷ И тъй, докарваха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу всичкия им добитък.

¹⁸ И като се измина онази година, дойдоха при него и на следващата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и стадата добитък станаха на господаря ни; не остана друго пред господаря ни, освен телата ни и земята ни.

¹⁹ Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараон, и земята ни за него ще произвежда. Дай ни и семе, за да останем живи и да не умрем, и да не запустее земята.

²⁰ И тъй, Йосиф закупи за Фараон цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова.

²¹ И той пресели населението в градовете, от единия край до другия край на египетските предели.

²² Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от Фараон дял и се прехранваха от дела, който Фараон им беше дал; затова не продадоха земята си.

²³ Тогава Йосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараон; ето ви семе, засейте земята.

²⁴ Затова, по време на жетва ще давате една пета част на Фараон; а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивята и за храна на вас и на домашните ви, и за храна на децата ви.

²⁵ И те казаха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараон.

²⁶ И Йосиф постави това за повеление в Египетската земя, както е и до днес – да се дава една пета част на Фараон; само земята на жреците, единствено тя, не стана Фараонова.

²⁷ И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гошенската земя, където придобиваха имения, плодяха се и твърде се умножаваха.

²⁸ И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че годините на Якововия живот станаха сто четиридесет и седем години.

²⁹ А като наближи времето Израил да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет,

³⁰ но, когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.

³¹ И рече Яков: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.