Битие 44 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Сребърната чаша

¹ После заповяда Йосиф на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в отвора на чувала му

² и сложи чашата ми, сребърната чаша, в отвора на чувала на най-малкия, с парите за житото му. И той стори според това, което каза Йосиф.

³ На сутринта, щом съмна, изпратиха хората и ослите им.

⁴ Още не бяха се отдалечили много от града, когато Йосиф рече на домакина си: Стани, тичай след хората и като ги настигнеш, кажи им: Защо възвърнахте зло за добро?

⁵ Не е ли тая чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като сторихте това.

⁶ И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.

⁷ А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

⁸ Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме в отвора на чувалите си; как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?

⁹ Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а ние нека бъдем роби на господаря си.

¹⁰ А той рече: Нека бъде според както казахте: у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

¹¹ Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.

¹² И той претърси, като почна от най-големия и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

¹³ Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.

¹⁴ И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

¹⁵ И Йосиф попита: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно?

¹⁶ Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние, и оня, у когото се намери чашата.

¹⁷ Но Йосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това! Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

¹⁸ Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си и като слушаш, да не пламне гневът ти против слугата ти, защо ти си като Фараон.

¹⁹ Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

²⁰ И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малък син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си и баща ни го обича.

²¹ И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

²² И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си; защото, ако остави баща си, той ще умре.

²³ А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

²⁴ И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

²⁵ А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

²⁶ ние казахме: Не може да слезем. Ако най-малкият ни брат е с нас, тогава ще слезем; защото не можем да видим лицето на човека, ако най-малкият ни брат не е с нас.

²⁷ И слугата ти, баща ми, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;

²⁸ единият си отиде от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;

²⁹ и ако ми отнемете и този, и му се случи злощастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

³⁰ Та сега, когато отида при слугата ти, баща ми, и момчето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

³¹ като види, че няма момчето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

³² Защото аз, слугата ти, станах поръчител на баща си за момчето, като казах: Ако не ти го доведа, ще бъда завинаги виновен пред тебе.

³³ Сега моля ти се, вместо момчето, нека остане слугата ти роб на господаря ми, а момчето нека отиде с братята си.

³⁴ Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.