Битие 43 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Второто пътуване до Египет

¹ А гладът се усилваше по земята.

² И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

³ А Юда, като му говореше, каза: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁴ Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

⁵ но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁶ А Израил каза: Защо ми сторихте това зло, та казахте на човека, че имате и друг брат?

⁷ А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. Откъде да знаем, че ще каже: Доведете брат си?

⁸ Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мене и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – ние, и ти, и децата ни.

⁹ Аз поръчителствам за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги.

¹⁰ Понеже, ако не бяхме се бавили, досега бихме се върнали втори път.

¹¹ Тогава баща им Израил каза: Ако е тъй, ето какво сторете: вземете в съдовете си от отбраните плодове на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека;

¹² вземете и двойно повече пари в ръцете си, като занесете обратно върнатите в отвора на чувалите ви пари; може да е станало по грешка.

¹³ Вземете и брат си, та станете и идете при човека.

¹⁴ А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, че да ви пусне и другия ви брат, и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца.

¹⁵ И взеха хората тези дарове, взеха и двойно повече пари в ръцете си, и Вениамин; и станаха, та слязоха в Египет, и представиха се пред Йосиф.

¹⁶ А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора у дома ми и заколи каквото трябва, и приготви, защото те ще обядват с мене на пладне.

¹⁷ И човекът стори каквото поръча Йосиф, и заведе хората в Йосифовия дом.

¹⁸ А хората се уплашиха, като ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери причина против нас да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

¹⁹ Затова те се приближиха при Йосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

²⁰ Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

²¹ а на връщане, когато дойдохме в гостилницата и отворихме чувалите си, ето, на всекиго парите бяха в отвора на чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си.

²² Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем кой е сложил парите ни в чувалите ни.

²³ А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви сложи това съкровище в чувалите ви: аз получих парите ви. И доведе при тях Симеон.

²⁴ И домакинът въведе хората в Йосифовия дом, и даде им вода да умият нозете си; даде и храна за ослите им.

²⁵ А те приготвиха даровете за Йосиф при идването му на пладне; защото чуха, че там ще ядат хляб.

²⁶ И когато дойде Йосиф у дома, поднесоха му вкъщи даровете, които бяха в ръцете им; и поклониха му се до земята.

²⁷ И след като ги разпита за здравето им, каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

²⁸ А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни; жив е още. И наведоха се, та се поклониха.

²⁹ И като вдигна очи, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да ти показва милост, чадо мое.

³⁰ И Йосиф бързо потърси място да плаче, защото сърцето му се развълнува за брат му; и влезе в стаята си и плака там.

³¹ После уми лицето си и излезе, и като се сдържаше, рече: Сложете хляб.

³² И сложиха отделно за него, отделно за тях, и отделно за египтяните, които обядваха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е отвратително за египтяните.

³³ И сложиха ги да насядат пред него, първородния според първородството му, и най-малкия според младостта му; и хората се чудеха помежду си.

³⁴ И Йосиф взе отпреде си, та им изпрати ястия; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И пиха и развеселиха се с него.