Biblia Todo Logo
Онлайн Библия

- Реклами -




Първо Солуняни 2:9 - Цариградски

9 Защото вие, братие, помните нашия труд и мъка, понеже, деня и нощя като работехме за да не отеготим ни едного от вас, проповядахме вам евангелието Божие.

Вижте главата копие


Още версии

Ревизиран

9 Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

Вижте главата копие

Новият завет: съвременен превод

9 Братя и сестри, вие помните нашия упорит труд. Ние работехме ден и нощ, за да не сме в тежест на никого от вас, докато ви проповядвахме Благата вест от Бога.

Вижте главата копие

Верен

9 Защото вие помните, братя, нашия труд и усилие – как, като работехме ден и нощ, за да не натежим на нито един от вас, ние ви проповядвахме Божието благовестие.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

9 Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

9 Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие.

Вижте главата копие




Първо Солуняни 2:9
35 Кръстосани препратки  

Нека отидем, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда, и да си направим там място дето да живеем. А той рече: Идете.


А първите областници които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; още и рабите им властвуваха над людете, но аз не правех така, понеже се боех от Бога.


А всеки ден това що се готвеше за мене бе едно говедо и шест избрани овци; и птици се готвеха за мене, и еднъж в десет дни изобилно от всякакъв вид вино; и с всичко това не поисках хляба на областник, защото рабството бе тежко върх тези люде.


Понеже дене и ноще тежеше ръката ти върх мене: Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села.)


(по Слав. 87) Песен, Псалом за Кореевите Синове: Първому Певцу, върху Маалат-Леанот, Масхил на Емана Езраева. Господи, Боже на спасението ми. Деня и нощя виках пред тебе.


Усеща че търговията й е добра: Светилникът й не гасне ноще.


О да би била главата ми вода, Очите ми източник на сълзи, Та да плача деня и нощя За убиените на дъщерята на людете ми!


А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани които викат към него деня и нощя, ако и да дълготърпи за тях:


И тя беше вдовица като на осемдесет и четири години, която не се отдалечаваше от храма, дето нощя и деня служеше Богу в пост и молитва.


И понеже беше съхудожник седеше у тях и работеше; защото художеството им беше да правят шатри.


Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповядвам евангелието на Божията благодат.


За това, бъдете будни, и помнете че три години деня и нощя не престанах от да поучавам със сълзи всекиго едного от вас.


Павел, раб Исус Христов, призван апостол, избран да проповяда евангелието Божие,


да бъда служител Исус Христов в езичниците; и да върша свещенодействието на благовествуването Божие, за да бъде приношението на езичниците благоприятно, освещено Духом Светим.


със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божия, така що от Ерусалим и наоколо даже до Илирик изпълних с проповедта на Христовото евангелие.


и трудим се та работим с ръцете си; като ни укоряват, благославяме; като ни гонят, търпим;


Но аз ни едно от тези не употребих, нито писах да ми бъде така; защото за мене е по-добре да умра, а не да осуети някой похвалата ми.


И тъй, коя е моята заплата? Тая, с проповядването си да положа евангелието Христово без иждивение, така щото да не злоупотребя моята власт в благовествуването.


Да ли нямаме власт да ядем и да пием?


в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жедност, много пъти в неядене, в студ и в голота;


а когато бях при вас и се намерих в оскъдност, не отеготих никого; защото оскъдността ми запълниха братята които дойдоха от Македония, и по всичко упазих себе си, и ще се упазя, да ви не бъда в тегота.


в биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения,


защото и в Солун и еднъж и дваж провождахте ми в нуждата ми.


като помним непрестанно вашето дело на вярата, и труда на любовта, и търпението на надеждата в Господа нашего Исуса Христа, пред Бога и Отца нашего;


но като бяхме от по-напред, както знаете, пострадали и обезчестени във Филипи, дързнахме в Бога нашего да проповядаме вам евангелието Божие с голям подвиг.


нито поискахме слава от человеци, нито от вас нито от други; (ако и да можехме да сме в тежкост като Христови апостоли;)


Ноще и деня преусърдно се молим да видим лицето ви и да допълним което ви не достига във вярата ви.


по славното евангелие на блаженаго Бога което ми бе поверено.


понеже за това се и трудим и укорения търпим, защото имаме надежда на Бога живаго който е Спасител на всичките человеци, а най-паче на верните.


А която е истинно вдовица и останала сама надее се на Бога, и пребъдва в моления и в молитви ден и нощ;


Благодаря Богу, комуто от прародители още служа с чиста съвест, че непрестанно те поменувам в молбите си ден и нощ,


Последвай ни:

Реклами


Реклами