Плачът на Йеремия 1:7 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁷ В дните на бедността и на лишението от дом Йерусалим си спомни за всички свои съкровища, каквито имаше в предишни дни. Когато народът му падна във вража ръка, никой от неговите съюзници не му помогна. Враговете му злорадстват и се надсмиват за неговото опустошение.

Цариградски

⁷ Напомни си Ерусалим в дните на скърбта си и на бедствието си Всичките си скъпоценни неща които имаше от древни времена, Когато паднаха людете му в ръката на врага, И нямаше кой да му помага: Видяха го враговете, засмяха се заради падането му.

Ревизиран

⁷ В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни Всичките желателни неща, които имаше от древни времена, Сега, когато са паднали людете му в ръката на противника, и никой не му помага; Противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

Верен

⁷ В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички желани неща, които имаше от древни времена – сега, когато народът му падна в ръката на противника и няма кой да му помогне. Противниците го видяха, засмяха се на свършека му.

Библия ревизирано издание

⁷ В дните на скръбта и скитанията си Йерусалим си спомни всичките желани неща, които имаше от древни времена. Сега, когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага, противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

Библия синодално издание (1982 г.)

⁷ Спомни си Иерусалим през дните на своето бедствие и на своите страдания за всички свои драгоценности, каквито имаше в предишни дни, а пък народът му падна от вража ръка, и никой му не помага; неприятелите гледат на него и се смеят над неговите съботи.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁷ В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички драгоценни неща, които имаше в предишните дни, сега когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага; противниците му го гледат и се надсмиват на опустошението му.

Плачът на Йеремия 1:7 Кръстосани препратки

Йов 29:2

„О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

Псалми 42:4

Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ, докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“

Псалми 77:3

В тежък за мене ден търся Господа и неуморно простирам нощем ръката си към Него, защото душата ми отказва да се утеши.

Псалми 79:4

Станахме за присмех на съседите си, за срам и укор на околните.

Исаия 64:10

Нашият свят и великолепен дом, където нашите предци Те прославиха, е изгорен с огън и всичките ни съкровища са опустошени.

Исаия 64:11

Ще се въздържиш ли след всичко това, Господи? Много ли ще мълчиш и ще ни унижаваш?

Йеремия 37:7

„Така рече Господ, Израилевият Бог: „Тъй кажете на юдейския цар, който ви изпрати до Мене да Ме питате: „Ето фараоновата войска, която излезе да ви помогне, ще се върне в страната си Египет.

Йеремия 48:27

А не беше ли Израил за присмех на тебе, Моаве? Беше ли той хванат между крадци, че когато говореше за него, ти поклащаше глава?

Плачът на Йеремия 4:17

Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ. От нашите стражеви кули наблюдавахме за народ, който не може да ни спаси.

Йезекиил 25:3

Кажи на амонците: „Чуйте словото на Господ Бог. Така казва Господ Бог: „Понеже ти каза за Моето светилище О-хо-хо, когато беше осквернено, и за Израилевата земя, когато беше опустошена, и за дома на Юда, когато отидоха в плен,

Йезекиил 25:6

Защото така казва Господ Бог: „Понеже пляска с ръце и тропа с крак, и се зарадва от все сърце с презрение към Израилевата земя,

Осия 2:7

Защото майка им блудства, със срам се покри онази, която ги зачена. Тя казваше: „Ще отида след любовниците си, които ми дават хляб и вода, вълна и лен, маслиново масло и питиета.“

Михей 4:11

А сега против тебе са потеглили много народи с думите: „Нека бъде осквернена и окото ни да злорадства над Сион!“

Лука 15:17

Като дойде на себе си, рече: „Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам.

Лука 16:25

Но Авраам рече: „Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар – злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш.