Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Исаия 6:2 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

2 Над него стояха серафими. Всеки от тях имаше шест крила: с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше.

Вижте главата копие

Цариградски

2 Над него стоеха серафими, от които всеки имаше по шест крила: с двете покриваше лицето си, и с двете покриваше нозете си, и с двете летеше.

Вижте главата копие

Ревизиран

2 Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.

Вижте главата копие

Верен

2 Над Него стояха серафими; всеки от тях имаше по шест криле – с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си, и с две летеше.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

2 Над Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

2 Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.

Вижте главата копие

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

2 Над него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си и с две летеше.

Вижте главата копие




Исаия 6:2
34 Кръстосани препратки  

Тогава Аврам падна по лице, а Бог продължи да говори с него:


Когато Илия чу това, покри лицето си със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И ето дойде към него глас и го запита: „Какво правиш тук, Илия?“


Но Михей продължи: „Послушай словото на Господа. Аз видях Господа да седи на Своя престол и цялото небесно войнство стоеше при Него, отдясно и отляво на Него.


Едното крило на единия херувим беше пет лакътя дълго и другото крило на херувима – пет лакътя; десет лакътя имаше от единия край на крилете му до другия.


И той постави херувимите по средата на вътрешното помещение, давира, а крилата на херувимите бяха разперени, така че крилото на единия достигаше до едната стена, а крилото на другия херувим – до другата стена. Другите им крила пък се допираха в средата на давира.


защото херувимите простираха крилата си над мястото за ковчега и върлините му.


Тогава Ездра започна своята молитва: „Ти си Господ, единствен Ти! Ти сътвори необятните небеса и всичките им съзвездия, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях. Ти даваш живот на всичко това и небесните войнства се покланят пред Тебе.


Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях.


Ето Бог не се доверява дори и на Своите святи ангели, в очите Му и небесата не са чисти.


Нали Той и на служителите Си не се доверява и в ангелите Си намира грешки


Величайте Господа вие, Негови ангели, мощни по сила, които изпълнявате Неговите разпоредби и сте послушни на словото Му.


Ти правиш ветровете Свои вестители, огнените пламъци – Свои служители.


Той сведе небесата и слезе. И под нозете Му беше мрак.


защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата, и кой е подобен на Него сред синовете Божии?


херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, като покриват с крилата си очистилището, а лицата им да бъдат едно срещу друго; лицата на херувимите да бъдат към очистилището.


И каза още: „Аз съм Бог на баща ти, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Тогава Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.


Херувимите бяха с разперени отгоре крила, като покриваха с крилата си очистилището, а лицата им бяха едно срещу друго; лицата на херувимите бяха обърнати към очистилището.


Тогава при мене долетя един от серафимите. Той носеше в ръката си разпален въглен, взет с клещи от жертвеника,


Такива бяха лицата им. А крилата им бяха разперени нагоре. Две от крилата на всяко докосваха онези на другите и две покриваха телата им.


Когато се движеха, чувах шума на техните крила като тътен на много вода, като гласа на Всемогъщия, като силен звук, като шум от военен лагер. Когато те спираха, отпускаха крилата си.


И видях – ето бурен вятър идваше от север – огромен облак и пламтящ огън, и сияние го обгръщаше. Изсред огъня от средата му видях нещо като блясък от нажежен метал.


Всяко имаше четири лица и всяко от тях четири крила.


Крилата им се докосваха едно до друго. Когато се движеха, не сменяха посоката си, всяко вървеше направо.


И когато херувимите вървяха, до тях вървяха и колелата. И когато херувимите разперваха крилата си, за да се издигнат от земята, дори колелата не се отклоняваха от мястото си до тях.


И всеки имаше четири лица и четири крила, и под крилата им – нещо като човешки ръце.


Огнена река изтичаше и минаваше пред Него. Милион бяха тези, които Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди – тези, които стояха пред Него. Съдът започна и книгите бяха разтворени.


Докато още мълвях молитвата си, тогава – то беше по време на вечерната жертва – до мене с бърз летеж се приближи мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното си видение.


Ангелът се обърна към онези, които бяха пред него, с думите: „Съблечете от него изцапаните дрехи.“ А на него каза: „Ето снех от тебе вината и те обличам в празнични дрехи.“


А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето.


За ангелите се казва: „Ти правиш ангелите Си ветрове и служителите Си – пламъци на огън“,


И видях друг ангел да лети високо в небето. Той имаше вечно благовестие, за да проповядва на земните жители, на всеки народ и род, език и племе.


Всяко едно от четирите живи същества имаше по шест крила. Отвън и отвътре отрупани с очи, те не преставаха денем и нощем да пеят: „Свят, свят, свят е Господ Бог Вседържител, Който беше, Който е и Който идва.“


И всички ангели стояха около престола, около старците и живите същества; и паднаха в дълбок поклон пред престола и се поклониха на Бога,


И видях един ангел да лети високо в небето и чух да вика силно: „Горко, горко, горко, когато останалите трима ангела затръбят със своите тръби и звуците им достигнат до жителите на земята.“


Последвай ни:

Реклами


Реклами