Biblia Todo Logo
Онлайн Библия

- Реклами -




Еклисиаст 2:10 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

10 Нищо, каквото пожелаеха очите ми, не им отказвах, не удържах сърцето си от никакво веселие. Затуй сърцето ми ликуваше при всички мои трудове. Нали това ми бе наградата за всички мои трудове?

Вижте главата копие

Цариградски

10 И всичко каквото поискаха очите ми Не им отрекох: Не възбраних сърдцето си от всяко веселие; Защото сърдцето ми се веселеше съ всичките ми трудове, И това бе делът ми от всичкия ми труд.

Вижте главата копие

Ревизиран

10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

Вижте главата копие

Верен

10 И от всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах нищо. Не възпрях сърцето си от никакво удоволствие, защото сърцето ми се радваше заради целия ми труд и това беше наградата ми за целия ми труд.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

10 И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

10 Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.

Вижте главата копие




Еклисиаст 2:10
21 Кръстосани препратки  

Радвай се на живота с жената, възлюбена от тебе, през всичките дни на суетния си живот, които Бог ти е дал под слънцето – та това е твоят дял в живота, в твоя труд, с който се трудиш под слънцето.


И ако Бог е дал на някого богатство и блага и власт да ги използва, да получава награда и наслада от труда си – това е дар от Бога.


Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?


Отвърни очите ми, за да не виждам суета, дай ми да живея чрез Твоето слово.


Ти ще се изхранваш от труда на своите ръце: блажен си, ще живееш добре!


Защото всичко, което е в света – желанията на плътта, похотта на очите и надменността в живота, не е от Отца, а от този свят.


А и какво остава за човека от целия му труд и стремежи на сърцето, с които се изнурява под слънцето?


Весели се в младостта си ти, млади човече, и сърцето ти от радост да прелива през твоите млади години. Ходи по пътищата, дето те води сърцето ти, където те теглят очите ти. Но знай, че за всичкото това Бог ще те призове на съд.


По-добре ли е да гледаш с очите си, отколкото да блуждаеш с желанията си? И това е суета и гонене на вятър.


Отправиш ли взор към него, ето – няма го вече: то си е направило криле и полита към небето като орел.


„Договор сключих с очите си да не поглеждам девица.


Когато се завърна, той разказа на баща си и на майка си следното: „В Тимна между филистимките видях една девойка. Вземете ми я за жена.“


тогава Божиите синове видяха, че човешките дъщери са хубави, и си взимаха от тях за жени, който каквато си избереше.


И жената видя, че дървото е добро за ядене и е приятно за очите, а също, че е дърво желано, защото дава знание; тя взе от плода му и яде, даде също и на мъжа си, та яде и той.


Умножат ли се благата, умножават се и тези, които ги използват. Каква е ползата за притежателя, освен да гледа само с очите си?


Ето човек, на когото Бог е дал богатство, слава и имот без никаква оскъдност в нищо, всичко, каквото би поискала душата му. Но Бог не му е отредил да им се радва, а им се радва чужд човек. Това е суета и тежко страдание.


А тяхната любов, омраза и завист – всичко е умряло и нямат вече дял за вечни времена в нищо, което става под слънцето.


Размислих тъй в сърцето си: ще те изпитам с веселие – наслади се с блага. Но ето и това е суета.


Няма по-добро за човека освен това да яде и да пие, да позволи на душата си наслада от мъчителния труд. Но и това е, както аз видях, пак от Божията ръка.


И ето какво съзирам за добро: приятно е да се яде и пие – наслада от благата на целия му труд, с който някой се е трудил под слънцето през всички дни на живота си, които Бог е отредил за него; нали това е негова награда?


Тогава аз възхвалих веселието, защото за човека няма по-добро под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това ще му остане от труда му през дните от живота му, които Бог му е дарил под слънцето.


Последвай ни:

Реклами


Реклами