Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Амос 8:2 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

2 Той ме попита: „Какво виждаш, Амосе?“ Отговорих: „Кошница със зрели плодове.“ Тогава Господ ми каза: „Свърши се с Моя народ. Няма повече да му прощавам.

Вижте главата копие

Цариградски

2 И рече: Що видиш ти, Амосе? И рекох: Кошница с летно овощие. Тогаз ми рече Господ: - Дойде свършъкът на людете ми Израиля: За напред няма вече да ги щадя.

Вижте главата копие

Ревизиран

2 И рече: Що виждаш Амосе? И рекох: Кошница със зрели плодове. Тогава Господ ми рече: Дойде краят на людете Ми Израил; Занапред няма вече да ги щадя.

Вижте главата копие

Верен

2 И каза: Какво виждаш, Амос? И казах: Кошница със зрели плодове. И ГОСПОД ми каза: Дойде краят на народа Ми Израил. Няма повече да го щадя.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

2 И каза: Какво виждаш, Амосе? Отговорих: Кошница със зрели плодове. Тогава Господ ми каза: Дойде краят на народа Ми Израил. Занапред няма вече да ги щадя.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

2 И рече Той: какво виждаш, Амосе? Отговорих: кошница с узрели плодове. Тогава Господ ми рече: дойде краят на Моя народ Израиля: няма вече да му прощавам.

Вижте главата копие

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

2 И рече: „Какво виждаш, Амосе?“ И казах: Кошница с узрели плодове. Тогава Господ ми каза: Времето узря за Моя Израил; занапред няма вече да ги щадя.

Вижте главата копие




Амос 8:2
25 Кръстосани препратки  

Тогава Бог каза на Ной: „Реших да поставя край на живите същества по нея, защото те изпълниха земята с насилие. И ето Аз ще ги изтребя заедно със земята.


А повяхналото цвете, блестящото му украшение, което е над плодородната долина, ще бъде откъснато като ранноузряла смокиня, която, щом я видят, късат я и я изяждат.


И ето аз ще стоя в Масифа, за да ви представям пред халдейците, които ще идват при нас. А вие събирайте вино и летни плодове, и маслиново масло, и ги слагайте в съдовете си, и живейте в градовете си, които отново населявате.“


Пророците пророкуват лъжи, свещениците господстват чрез тях, а Моят народ обича това. Но какво ще правите накрая след всичко това?“


А те ни дебнеха на всяка стъпка, за да не можем да ходим по нашите улици. Краят ни се приближи, нашите дни се изпълниха. Нашият край дойде.


Затова им кажи: „Така казва Господ Бог: „Ще сложа край на тази поговорка, и няма повече да я използват в Израил“.“ Но кажи им: „Дните са близо и всяко видение ще се изпълни.“


Затова така казва Господ Бог: „Ето ще докарам меч върху тебе и ще изтребя човек и животно в тебе.


И ми каза: „Сине човешки, всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми в сърцето си и чуй с ушите си!


Но Израилевият род няма да иска да те слуша, тъй като те не искат да Ме чуят, понеже целият Израилев дом е твърдоглав и с упорито сърце.


Краят дойде, дойде краят! Краят дойде върху тебе! Ето дойде!


И Той ми каза: „Сине човешки, виждаш ли какво вършат стареите на Израилевия дом на тъмно, всеки в светилището на идола си? Защото те мислят: „Господ не ни вижда. Господ изостави страната“.“


И ми каза: „Видя ли, сине човешки? Малко ли е за дома на Юда да върши мерзостите, които се правят тук, защото те изпълниха страната с насилие и се обърнаха, за да Ме оскърбяват? И ето те ме отегчават и не Ме оставят на мира.


След това Той ми каза: „Виждаш ли какво вършат – големите мерзости, които върши тук Израилевият дом, за да Ме отдалечи от Моето светилище? Но обърни се, ще видиш още по-големи мерзости.“


Настанаха дните на наказанието, дойдоха дните за въздаянието. Нека Израил разбере дали пророкът е бил глупав, дали вдъхновеният мъж е бил безумен, когато са говорели за многото ти беззакония и голямата враждебност!


И ме попита: „Какво виждаш, Амосе?“ Аз му отговорих: „Отвес.“ Тогава Господ ми каза: „Аз ще пусна отвес сред Своя народ Израил и вече няма да му прощавам.


Това Господ Бог ми откри във видение: ето кошница със зрели плодове.


Горко ми! Защото аз приличам на събирач на летни плодове, на такъв, който събира баберки след гроздобер: няма нито гроздово зрънце за ядене, нито ранозряла смокиня, каквато душата ми желае.


Той ме попита: „Какво виждаш?“ Отговорих: „Виждам летящ свитък, дължината му е двадесет лакътя, а ширината – десет лакътя.“


Последвай ни:

Реклами


Реклами