Biblia Todo Logo
Онлайн Библия

- Реклами -




Четвърто Царе 20:3 - Ревизиран

3 Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

Вижте главата копие

Цариградски

3 Моля се, Господи, помни сега как ходих пред тебе с истина и с цяло сърдце, и направих угодното пред тебе. И плака Езекия с голям плач.

Вижте главата копие

Верен

3 О, ГОСПОДИ, моля Те, спомни си как ходих пред Теб с истина и с неразделено сърце и върших това, което е добро пред Теб! И Езекия плака горчиво.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

3 „О Господи, спомни си как вървях пред Тебе с вярност и с предано на Тебе сърце и вършех всичко, което е праведно в Твоите очи.“ И Езекия се разплака силно.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

3 Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което е угодно пред Теб. И Езекия плака горко.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

3 о, Господи, спомни си, че аз ходих пред лицето Ти вярно и с предано Тебе сърце, и върших, каквото беше угодно пред очите Ти. И заплака Езекия силно.

Вижте главата копие




Четвърто Царе 20:3
47 Кръстосани препратки  

Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.


А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.


И Енох ходи по Бога и не се намираше <вече>, защото Бог го взе.


Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.


Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида.


Но високите места не се премахнаха; сърцето обаче на Аса бе съвършено пред Господа през всичките му дни.


За да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.


А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.


Господи Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;


Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както <правите> днес.


А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,


Тогава <царят> обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:


А преди да беше излязъл Исаия до средната част на града, Господното слово дойде към него и рече:


Защото очите на Господа се обръщат {Еврейски: Тичат.} насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено <разположени> към Него. В това ти си постъпил безумно, защото от сега нататък ще имаш войни.


Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.


И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.


<наредих> и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.


Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за тия люде.


Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.


После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?


Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,


В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?


Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,


Изявих пътищата си, и Ти си ме послушал; Научи ме на повеленията Си.


Заин. Помни словото към слугата Си, На което си ме направил да уповавам.


Господ е близо при всички, които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.


Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; Помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си.


(По слав. 25). Давидов <псалом>. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, Уповавал съм на Господа без да се поколебая.


Защото Твоето милосърдие е пред очите ми. И аз съм ходил в истината Ти.


Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чийто дух няма измама.


Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.


Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.


Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници.


Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!


Помни, Господи, <как> са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си <укор от> толкова многочислени племена,


Като ластовица <или> жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха <от гледане> нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.


Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, <и казваха: >Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? -


И <ако> в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, <казвайки: Заклевам се в> живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него, И в Него ще се прославят.


Защото така казва Господ на Израилевия дом: Потърсете Ме и ще живеете;


Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.


Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.


Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.


Тоя <Христос> в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,


Последвай ни:

Реклами


Реклами