Biblia Todo Logo
Онлайн Библия

- Реклами -




Римляни 12:8 - Ревизиран

8 ако увещава, в увещаването; който раздава, <да раздава> щедро; който управлява, <да управлява> с усърдие; който показва милост, <да я показва> доброволно.

Вижте главата копие


Още версии

Цариградски

8 ако увещава, в увещанието; който раздава, да раздава с простота; който началствува, да началствува с усърдие; който милва, да милва доброволно.

Вижте главата копие

Новият завет: съвременен превод

8 Който има дарбата да насърчава, трябва да се посвети на това. Който има дарбата да споделя благата си, нека го прави щедро. Който има дарбата да ръководи, нека го прави с усърдие. Който има дарбата да върши добрини, нека го прави с радост.

Вижте главата копие

Верен

8 ако увещава – в увещаването; ако дава, да дава с простосърдечие; ако ръководи, да ръководи с усърдие; ако показва милост, да я показва с радост.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

8 наставник ли си – наставлявай, дарител ли си – дарявай щедро, ръководител ли си – ръководи съвестно, вършиш ли благодеяния – върши ги с радост.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

8 ако увещава – в увещаването; който раздава – да раздава щедро; който управлява – да управлява с усърдие; който показва милост – да я показва доброволно.

Вижте главата копие




Римляни 12:8
57 Кръстосани препратки  

Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.


Разпръсна, даде на сиромасите; Правдата му трае до века; Рогът му ще се издигне на почит.


Нечестивият взема на заем, и не отплаща; А праведният постъпва благо и дава.


Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.


Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.


Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.} гдето отиваш.


Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;


Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.


Посрещаш <с благост> този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в <Твоите пътища> има трайност, и ние ще се спасим.


А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.


който като дойде и видя <делото> на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.


Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.


И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.


А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.


И като мина през ония места та увеща <учениците> с много думи, дойде в Гърция.


Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.


Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,


Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.


Понеже за тая причина и данък плащате. Защото <владетелите> са Божии служители, които постоянно се занимават с тая <длъжност>.


И Бог е поставил някои в църквата <да бъдат>: първо апостоли, второ пророци, трето учители, <други да правят> чудеса, <някои имат> изцелителни дарби, <други с дарби> на помагания, <на> управлявания, <на говорене> разни езици.


А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.


Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.


Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви <и отпадне> от простотата и чистотата, която <дължите> на Христа.


Защото, ако има усърдие, то е прието според колкото има <човек>, а не според колкото няма.


та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето <служение> произвежда благодарение на Бога.


понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на <вашето> общение към тях и към всички.


Всеки <да дава> според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.


Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа.


непременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си и от лина си; както Господ твоят Бог ще те е благословил, <така> да му дадеш.


Да се веселиш пред Господа твоя Бог, ти, синът ти, дъщеря ти, слугата ти, слугинята ти и левитинът, който е отвътре портите ти, и чужденецът, сирачето и вдовицата, които са всред вас, на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там.


Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, <като работите> не за очи като човекоугодници, но със сърдечна простота, боейки се от Господа.


Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;


Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.


Докато дойда, внимавай на прочитането, на увещаването и на поучаването.


Презвитерите които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в словото и поучението,


да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни,


като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.


бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте <им> се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за <тях>), за да изпълнят това <бдение> с радост, а не с въздишане; защото <да бдят с въздишане> не <би било> полезно за вас.


Но моля ви се, братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово, защото накъсо ви писах.


Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.


Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.


Последвай ни:

Реклами


Реклами