Biblia Todo Logo
Онлайн Библия

- Реклами -




Псалми 142:3 - Ревизиран

3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

Вижте главата копие

Цариградски

3 Когато духът ми изнемощяваше в мене, Тогаз ти позна пътя ми. Примка скриха за мене На пътя по който ходех.

Вижте главата копие

Верен

3 Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

3 Ще излея пред лицето Му своята тъжна песен; ще обявя пред Него затрудненията си.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

3 Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

Вижте главата копие

Библия синодално издание (1982 г.)

3 Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите,

Вижте главата копие




Псалми 142:3
20 Кръстосани препратки  

Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.


Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.


(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.


Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.


Горделивите скриха клопка за мене. И с въжета разпростряха мрежи край пътя; Поставиха примки за мене. (Села).


Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.


Затова духът ми до дън изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.


Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.


Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.


Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.


Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.


От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, <която> е много висока за мене.


Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; <Турени> на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-<леки> от суетата.


Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).


Нека се чуе вопъл от къщите им, Когато докарат внезапно полкове върху тях; Защото изкопаха яма, за да ме хванат, И скриха примки за нозете ми.


Стани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; Излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; Издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, Които примират от глад край всичките улици.


Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.


Последвай ни:

Реклами


Реклами