Ездра 9:5 - Ревизиран

⁵ А във <време><на> вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:

Цариградски

⁵ А в вечерната жъртва станах от сетуванието си, и с дрехата си и мантията си раздрани преклоних коленете си, и прострях ръцете си към Господа Бога моего,

Верен

⁵ А във времето на вечерната жертва станах от унижението си, като бях раздрал дрехата си и мантията си, и паднах на колене, и прострях ръцете си към ГОСПОДА, своя Бог, и казах:

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁵ А по време на вечерната жертва се отърсих от своето вцепенение и с раздрани дрехи паднах на колене, прострях ръце към Господа, своя Бог,

Библия ревизирано издание

⁵ А по време на вечерната жертва станах от унижението си и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа, моя Бог, казах:

Библия синодално издание (1982 г.)

⁵ А през време на вечерната жертва станах от мястото на моето тъгуване и с раздрана долна и горна дреха паднах на колене и прострях ръце към Господа, моя Бог,

Ездра 9:5 Кръстосани препратки

Трето Царе 8:22

Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:

Трето Царе 8:38

тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,

Трето Царе 8:54

И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.

Второ Летописи 6:13

(Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока, която беше положил всред двора, и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество). Той, прочее, простря ръцете си към небето и рече:

Неемия 1:4

А когато чух тия думи, седнах та плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки:

Псалми 141:2

Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми <нека бъде> като вечерна жертва.

Псалми 143:6

Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми <жадува> за Тебе като безводна земя. (Села).

Псалми 95:6

Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

Изход 9:29

А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен.

Изход 9:33

И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

Исаия 1:15

И когато простирате ръцете си, Ще крия очите Си от вас; Даже когато принасяте много молитви не ща да слушам; Ръцете ви са пълни с кръв.

Даниил 10:2

(В онова време аз Даниил жалеех цели три седмици;

Лука 22:41

И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

Деяния 21:5

И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

Ефесяни 3:14

затова, прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос,