Римляни 2:14 - Новият завет: съвременен превод

¹⁴ Така че, когато езичниците, които нямат закона, вършат от само себе си това, което той изисква, въпреки че не го познават, те са закон за себе си,

Още версии

Цариградски

¹⁴ Понеже когато езичниците, които нямат закон, по природата правят което е законно, то, и закон като нямат те, сами са закон на себе си:

Ревизиран

¹⁴ (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което <се изисква> от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Верен

¹⁴ понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁴ Защото щом езичниците, макар и да нямат закона, по природа вършат законното, те, без да имат закона, сами на себе си са закон.

Библия ревизирано издание

¹⁴ (понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Римляни 2:14 Кръстосани препратки

Римляни 2:12

Тези, които познават закона, и тези, които никога не са чували за него, са равни, когато извършват грях. Които не познават закона и извършват грях, ще бъдат обречени на смърт, а които познават закона и извършват грях, ще бъдат съдени според него.

Римляни 2:27

Този, който не е физически обрязан и изпълнява закона, ще те осъди теб, който, въпреки че го имаш написан и си обрязан, го нарушаваш.

Ефесяни 2:12

по онова време бяхте без Христос, бяхте изключени от общността на Израел, бяхте чужди на заветите, свързани с Божието обещание, и живеехте в този свят без надежда и без Бог.

Деяния 17:30

Бог погледна снизходително към времената на незнанието, но сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят.

Деяния 10:35

Не е важно откъде е човек; щом почита Бога и върши това, което е правилно, Бог го приема.

Римляни 1:32

Въпреки че знаят праведната Божия заповед, която казва, че такива дела заслужават смърт, те не само ги вършат, а и одобряват, когато други ги вършат.

Първо Коринтяни 11:14

Нима самата природа не ви учи, че за мъжа е срамно да остави косата си дълга,

Филипяни 4:8

В заключение, братя и сестри, мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение.

Деяния 14:16

В миналото той остави всеки народ да върви по своя път,

Римляни 2:15

защото поведението им показва, че изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни.

Първо Коринтяни 9:21

За онези, които не са подчинени на закона, станах като човек, който не е подчинен на закона (въпреки че аз не съм без Божий закон — подчинен съм на Христовия закон), за да мога да ги спечеля.

Ефесяни 2:3

Някога и ние живеехме като тях: следвахме страстите на грешната си човешка природа и вършехме онова, което нашите тела и умове желаеха. В положението, в което бяхме, ние, както всички останали хора, бяхме обречени да изпитаме върху себе си Божия гняв.