Съдии 20:22 - Библия синодално издание (1982 г.)

²² Но израилският народ се съвзе и пак се нареди за бой на онова място, дето стояха предния ден.

Цариградски

²² Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото дето бяха се опълчили първия път.

Ревизиран

²² Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото, гдето бяха се опълчили първия ден.

Верен

²² Но народът, израилевите мъже, се насърчиха и отново се строиха за бой на мястото, където се бяха строили първия ден.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²² Но Израилското воинство придоби кураж и отново се подреди в боен ред на онова място, където се бяха опълчили първия ден.

Библия ревизирано издание

²² Но народът, Израилевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²² Но Израилевите мъже се окуражиха и се опълчиха пак на бой – на мястото, където се бяха опълчили първия ден.

Съдии 20:22 Кръстосани препратки

Второ Царе 11:25

Тогава Давид рече на пратеника: кажи на Иоава тъй: да те не смущава тая работа, защото ножът изтребя някога едного, някога другиго; усили боя против града и го съсипи. Тъй го насърчи.

Псалми 64:5

Блажен е оня, когото си Ти избрал и приближил да живее в Твоите двори; ще се наситим с благата на Твоя дом, на светия Твой храм.

Съдии 20:15

И в оня ден Вениаминовите синове, които се бяха събрали от градовете, се наброяваха двайсет и шест хиляди души меченосци; освен това от жителите на Гива имаше отбрани на брой седемстотин;

Съдии 20:17

А израилтяни, без Вениаминовите синове, се наброяваха четиристотин хиляди души меченосци; те всички бяха способни за война.

Съдии 20:21

Тогава излязоха синовете Вениаминови из Гива и простряха на земята в оня ден двайсет и две хиляди израилтяни.

Съдии 20:23

И отидоха Израилевите синове и плакаха пред Господа до вечерта, и питаха Господа: да влезем ли пак в бой със синовете на брата си Вениамина? Господ каза: вървете против него.

Първо Царе 30:6

Давид беше много смутен, понеже народът искаше да го убие с камъни; защото целият народ скърбеше от душа, всякой за синовете си и за дъщерите си.