Първо Царе 1:22 - Библия синодално издание (1982 г.)

²² Но Ана не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги.

Цариградски

²² Но Ана не възлезе, защото рече на мъжа си: Не ща да възляза доде се отдои детето; и тогаз ще го занеса да се яви пред Господа и да живее там винаги.

Ревизиран

²² Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: <Не ща да отида> докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

Верен

²² Но Анна не се изкачи, защото каза на мъжа си: Нека не идвам, докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да остане там завинаги.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²² Ана не тръгна. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“

Библия ревизирано издание

²² Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²² Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да оти да, докато не се отбие детето, тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

Първо Царе 1:22 Кръстосани препратки

Псалми 110:4

Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ.

Псалми 23:6

Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов!

Псалми 27:4

Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.

Изход 21:6

то господарят му да го заведе пред боговете и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб.

Исаия 9:7

Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.

Левит 25:23

Земята не бива да се продава завинаги, защото земята е Моя: вие сте Ми пришълци и преселници;

Лука 2:22

А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,

Второзаконие 16:16

Три пъти на година всяко мъжко трябва да се явява пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Той: в празника Безквасници, в празника Седмици и в празника Шатри; и никой не бива да се явява пред Господа с празни ръце,

Иисус Навин 4:7

ще им кажете: „за спомен на това, че водата на Иордан се раздели пред ковчега на завета на Господа (Владетеля на цялата земя); когато той преминаваше Иордан, тогава водата иорданска се раздели“; по тоя начин тия камъни ще бъдат (у вас) за синовете Израилеви като паметник вовеки.

Първо Царе 1:11

и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти по-гледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.

Първо Царе 1:28

и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му – да служи на Господа. И тя се поклони там Господу.

Първо Царе 13:13

И Самуил рече на Саула: лошо си сторил, дето не изпълни заповедта на Господа, твоя Бог, която ти беше дадена, защото днес Господ щеше да затвърди царуването ти над Израиля завинаги;

Първо Царе 2:11

(И оставиха там Самуила пред Господа.) Елкана замина за Рама у дома си, а момчето остана да служи Господу при свещеник Илия.

Първо Царе 2:18

А момчето Самуил служеше пред Господа, като обличаше ленен ефод.

Първо Царе 28:2

И Давид рече на Анхуса: сега ще узнаеш, какво ще стори твоят раб. Анхус пък каза на Давида: затова ще те направя пазител на моята глава през всичко време.

Първо Царе 3:1

Момчето Самуил служеше Господу при Илия; словото Господне беше рядко в ония дни, виденията не бяха чести.