Първо Летописи 6:53 - Библия синодално издание (1982 г.)53 Садок, негов син; Ахимаас, негов син. Вижте главатаЦариградски53 син негов, Садок; син негов, Ахимаас. Вижте главатаРевизиран53 негов син, Садок; и негов син, Ахимаас. Вижте главатаВерен53 негов син – Садок, негов син – Ахимаас. Вижте главатаСъвременен български превод (с DC books) 201353 Йокмеам с пасищата му, Бет-Орон с пасищата му, Вижте главатаБиблия ревизирано издание53 негов син – Садок; и негов син – Ахимаас. Вижте главатаБиблейски текст: Ревизирано издание 2001 г53 неговия син Садок, и неговия син Ахимаас. Вижте главата |
Тогава цар Соломон постави Иодаевия син Ванея над войската вместо него; (а управлението на царството беше в Иерусалим,) свещеник Садока пък царят остави (за първосвещеник) вместо Авиатара. (Господ даде на Соломона разум, твърде голяма мъдрост и обширен ум като пясъка при морето. И Соломон имаше разум по-голям от разума на всички синове на Изток и на всички мъдри египтяни. Той си взе за жена фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си и, преди всичко, дома Господен и стените около Иерусалим; в седем години завърши той строежа. Соломон имаше седемдесет хиляди души преносвачи на товари и осемдесет хиляди каменоделци в планините. И Соломон направи море и подпорки, големи бани и стълбове, извор в двора и медно море, съгради кула и укрепленията ѝ и раздели Давидовия град. Тогава фараоновата дъщеря мина от Давидовия град в своя дом, който той ѝ построи; след това Соломон съгради стени около града. Соломон принасяше три пъти в годината всесъжение и мирни жертви върху жертвеника, който съгради Господу, и кадеше пред Господа върху него и завърши строежа на дома. Главните разпоредници над Соломоновите работи бяха три хиляди и шестстотин, и те управляваха народа, който извършваше работите. Той построи Асур и Магдон, Газер, Горний Веторон и Валалат; но тия градове той съгради, след като бе построил Господния дом и стените около Иерусалим. Още през живота си Давид завеща на Соломона, думайки: ето при тебе е Семей, син на Гера, Иеминиев син от Бахурим; той ме хулеше с тежка хула, когато отивах за Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч; но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш, какво трябва да сториш с него, за да свалиш седината му окървавена в преизподнята.)