Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Плачът на Йеремия 1:17 - Библия синодално издание (1982 г.)

17 Сион простира ръце, но за него няма утешител. Господ даде заповед за Иакова на враговете му да го обкръжат; Иерусалим стана гнусота между тях.

Вижте главата копие

Цариградски

17 Сион простира ръцете си, нема кой да го утеши: Господ заповяда за Якова: враговете му го окружиха: Ерусалим стана между тях като нечиста жена.

Вижте главата копие

Ревизиран

17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници; Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.

Вижте главата копие

Верен

17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. ГОСПОД заповяда за Яков, притеснителите му да го обкръжат. Ерусалим стана между тях като отвратителен.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. Господ даде заповед срещу Яков съседите му да станат негови врагове. Йерусалим стана нечистота посред тях.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Яков окръжаващите го да му станат противници; Йерусалим стана между тях като нещо нечисто.

Вижте главата копие




Плачът на Йеремия 1:17
29 Кръстосани препратки  

И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето


при всяка молитва, при всяка молба, която иде от който и да е човек у целия Твой народ Израиля, кога почувствуват болка в сърцето си и прострат ръце към тоя храм,


В деветата година от царуването си, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде с всичката си войска пред Иерусалим, обсади го и направи около него окоп.


Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето, сълзите на угнетените, а утешител нямат: силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат.


И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.


Горкана, подхвърлена от буря, безутешница! Ето, Аз ще положа твоите камъни върху рубин и ще направя твоите основи от сапфири;


Моето наследие Ми стана като пъстра птица, върху която от вси страни се струпаха други грабливи птици. Вървете, събирайте се, всички полски зверове; идете да го изядете.


Защото, кой ще те пожали, Иерусалиме? кой ще изяви състрадание към тебе? и кой ще свърне при тебе да попита, добре ли си?


И ще умрат големи и малки в тая земя; и не ще бъдат погребани, и не ще ги оплакват, нито ще се нараняват, нито ще се стрижат за тях.


Ето, Аз ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна към тоя град, и те ще го нападнат, ще го превземат и ще го изгорят с огън, и градовете на Иудея ще направя необитаема пустиня.


Защото Аз слушам глас като на жена, кога ражда, стон като на тази, която ражда пръв път, глас на дъщерята Сионска; тя стене, простирайки ръце: „о, горко ми! душата ми чезне пред убийците“.


Ще дойдат при нея пастири със стадата си, ще разпънат шатри около нея; всеки ще пасе своя дял.


Кога ще се утеша в тъгата си! сърцето ми се стопи.


Затова аз плача; окото ми, окото ми вода пролива, понеже далеч е от мене утешител, който би оживил душата ми; децата ми са съсипани, защото врагът надделя.


Викам приятелите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старците ми издъхват в града, търсейки си храна – душа да подкрепят.


Горко плаче той нощем, и сълзите му са по страните му. Измежду всички ония, които са го обичали, той няма утешител; всички негови приятели му изневериха, станаха му врагове.


Чуха, че стена, а утешител нямам; чуха всичките ми врагове за моята неволя, и се зарадваха, че Ти си извършил това: о, да бе заповядал на предречения от Тебе ден да дойде, и те да станеха като мене!


Тежко съгреши Иерусалим, затова и стана отвратителен; всички, които го прославяха, го гледат с презрение, защото видяха голотата му; и сам той въздиша и се обръща назад.


По полата му имаше нечистота, но той не помисляше за своята бъднина, и поради това извънредно се унизи и няма за него утешител. „Погледни, Господи, моята неволя, понеже врагът се е възгордял!“


„Отстранете се, нечисти!“ викаха им; „отстранете се, отстранете се, не се допирайте“; и те отминаваха смутени; а между народа казваха: „тях няма да ги има вече!“


сине човешки! когато домът Израилев живееше в земята си, той я сквернеше с поведението си и с делата си; пътят им беше пред Моето лице като нечистота на жена, кога се очистя.


Погълнат е Израил; сега те ще бъдат между народите като негоден съсъд.


Последвай ни:

Реклами


Реклами