Biblia Todo Logo
Онлайн Библия
- Реклами -




Осия 7:7 - Библия синодално издание (1982 г.)

7 Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всичките им царе падат, и никой от тях не вика към Мене.

Вижте главата копие

Цариградски

7 Всичките тези се нагорещиха като пещ, И поядоха съдиите си: Всичките им царе паднаха: Няма между тях кой да ме призива.

Вижте главата копие

Ревизиран

7 Те всички се нагорещиха като пещ, И пояждат съдиите си; Всичките им царе са паднали; Няма между тях кой да Ме призовава.

Вижте главата копие

Верен

7 Всички те се нажежиха като пещ и пояждат съдиите си. Всичките им царе паднаха, няма между тях никой да Ме призовава.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

7 Те всички са разпалени като пещ и поглъщат съдиите си; всички техни царе падат и никой не Ме призовава.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

7 Те всички се нагорещиха като пещ и изгарят съдиите си; всичките им царе са паднали; няма между тях кой да Ме призовава.

Вижте главата копие

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

7 Те всички са нажежени като пещ и поглъщат съдиите си; всичките им царе падат; няма между тях кой да Ме призове.

Вижте главата копие




Осия 7:7
27 Кръстосани препратки  

Вааса го уби в третата година на иудейския цар Аса и се възцари вместо него.


Когато Замврий видя, че градът е превзет, влезе във вътрешната стая на царския дом, подпали след себе си царския дом и загина


Надделя народът, който беше към Амврия, над народа, който беше към Гонатовия син Тамния; и Тамний умря, и се възцари Амврий.


А той каза: хванете ги живи. Хванаха ги живи и ги заклаха – четирийсет и двама души, при кладенеца на Бет Екед, и не остана от тях нито един.


Когато стигна до тях писмото, те взеха царските синове и ги заклаха – седемдесет души, туриха главите им в кошници и му ги изпратиха в Изреел.


Селум, син на Иависа, направи съзаклятие против него, удари го пред народа и го уби, па се възцари вместо него.


Тогава Менаим, син на Гадия от Тирца, тръгна и дойде в Самария, удари Иависовия син Селума в Самария, уби го и се възцари вместо него.


Против него направи съзаклятие Факей, син на Ремалия, негов велможа, нападна го в Самария, в покоите на царския дом, с Аргов и Арие, имайки със себе си и петдесет души галаадци, уби го и се възцари вместо него.


Осия, син на Ила, направи съзаклятие против Ремалиевия син Факей, удари го и го уби, па се възцари вместо него в двайсетата година на Озиевия син Иоатам.


А Ииуй опна с ръка лъка и удари Иорама между плешките му, и стрелата прониза сърцето му, и той падна в колесницата си.


И той им каза: изхвърлете я. Те я изхвърлиха, и кръвта ѝ бризна по стената и по конете, и я стъпкаха.


Но лицемерците хранят в сърцето си гняв и не се обръщат към Него, кога ги вързва в окови;


оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;


А ти, Иакове, не си Ме призовавал; ти, Израилю, не си се трудил за Мене.


Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.


Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда – като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят.


И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.


Но народът не се обръща към Оногова, Който го бие, и не прибягва към Господа Саваота.


Аз дирих у тях човек, който да тури стена и да застане пред Мене в пролома заради тая земя, за да я не погубя, но не намерих.


Де е царят ти сега? Нека той те спаси във всички твои градове! Де са твоите съдии, за които казваше: „дай ни цар и началници“?


Ще тръгна, ще се върна в Моето място, докле те не се признаят за виновни и не потърсят лицето Ми.


И гордостта на Израиля е унизена в очите им – и при все това те се не обърнаха към Господа, своя Бог, и Го не потърсиха.


И не викаха към Мене от сърце, когато пискаха по леглата си; събират се зарад хляб и вино, а от Мене отстъпват.


Поставяха си сами царе, без Мене; туряха си князе, но без Мое знание; от среброто си и златото си направиха идоли: оттам е гибелта.


Горко на ония, които кроят беззаконие и на леглата си измислят злодеяния, що извършват сутрин на разсъмване, защото има сила в ръката им!


Последвай ни:

Реклами


Реклами