Йеремия 51:9 - Библия синодално издание (1982 г.)

⁹ Лекувахме Вавилон, ала не оздравя; оставете го, и да идем всеки в земята си, защото присъдата за него стигна до небесата и се издигна до облаците.

Цариградски

⁹ Употребихме лекове за Вавилон, но не се изцели: Оставете го, и да отидем всеки в земята си; Защото съдбата му стигна до небето, И възвиси се дори до облаците.

Ревизиран

⁹ Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; Оставете го, и нека отидем всеки в страната си, Защото присъдата му стигна до небето, И се възвиси дори до облаците.

Верен

⁹ Лекувахме Вавилон, но не се излекува. Оставете го и нека отидем всеки в земята си, защото присъдата му стигна до небето и до облаците се издигна.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁹ Опитахме се да лекуваме Вавилон, но не се изцери. Оставете го и вървете всеки в страната си, защото присъдата му достигна до небесата и се издигна до облаците.

Библия ревизирано издание

⁹ Опитахме се да целим Вавилон, но не бе изцелен; оставете го и нека отидем всеки в страната си, защото присъдата му стигна до небето и се възвиси дори до облаците.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁹ Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; нека го оставим и нека всеки отиде в страната си, защото присъдата му стигна до небето и се възвиси чак до облаците.

Йеремия 51:9 Кръстосани препратки

Второ Летописи 28:9

Там имаше пророк Господен, на име Одед. Той излезе пред войската, която отиваше в Самария, и им каза: ето, Господ, Бог на отците ви, в гнева Си против иудеите, ги предаде във ваша ръка, и вие ги избихте с такава ярост, която стигна до небеса.

Ездра 9:6

и казах: Боже мой, срам ме е и страх ме е да подигна лице към Тебе, мой Боже, защото беззаконията ни се натрупаха до над главата, и вината ни нарасна до небесата.

Исаия 13:14

Тогава всякой като подгонена сърна и като напуснати овци ще се обърне към народа си, и всякой ще побегне в земята си.

Исаия 47:15

Такива са станали за тебе ония, с които си се трудила, с които си търгувала от младините си. Всеки ударил по свой път; никой те не спасява.

Йеремия 46:16

Той умножи падащите, дори падаха един върху друг и думаха: „ставай да си вървим при нашия народ в родната си земя – далеч от пагубния меч“.

Йеремия 46:21

И наемниците му сред него са като угоени телци, – и сами удариха на бяг, побягнаха всички, не устояха, защото дойде върху им техният гибелен ден, времето да ги посетя.

Йеремия 50:16

изтребете във Вавилон и сеяч, и оногова, който работи със сърп по жетва; от страх пред пагубния меч нека всеки се върне у народа си и нека всеки бяга в земята си.

Йеремия 8:20

Мина жетва, свърши се лятото, а ние не сме спасени.

Осия 7:13

Горко им, задето отстъпиха от Мене; гибел тям, задето се отметнаха от Мене! Аз ги спасявах, а те говореха лъжа против Мене.

Откровение 18:4

И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете ѝ, и да се не заразите от язвите ѝ:

Откровение 18:5

защото нейните грехове стигнаха до небето, и Бог си спомни неправдите ѝ.