Второ Царе 19:7 - Библия синодално издание (1982 г.)

⁷ затова стани, излез и поговори по сърце на рабите си; защото, кълна се в Господа, че, ако не излезеш, тая нощ ни един човек не ще остане с тебе; и това ще бъде за тебе по-лошо от всички беди, каквито са те постигнали от младини доднес.

Цариградски

⁷ Сега прочее стани, излез та говори по сърдцето на рабите си; защото се кълна в Господа че, ако не излезеш, не ще да остане с тебе тази нощ нито един; и това ще ти стане по-лошо от всичките злини колкото са дошли върх тебе от младостта ти до сега.

Ревизиран

⁷ Сега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

Верен

⁷ Затова сега стани, излез и говори на сърцето на слугите си, защото кълна се в ГОСПОДА, че ако не излезеш, и един човек няма да остане с теб тази нощ! И това ще бъде по-лошо за теб от цялото зло, което те е сполетявало от младостта ти досега.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁷ Ти обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат, понеже днес ти показа, че за тебе са нищо и вождове, и служители. Днес аз разбрах, че щеше да ти бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели.

Библия ревизирано издание

⁷ Стани сега, излез и говори насърчително на слугите си. Защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ нито един човек, а това ще бъде по-лошо за теб от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

Второ Царе 19:7 Кръстосани препратки

Битие 34:3

И прилепи се душата му към Дина, Иаковова дъщеря, и той обикна момата и говореше по сърце на момата.

Второ Царе 19:6

ти обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат, понеже днес показа, че за тебе са нищо и вождове и слуги; днес разбрах, че тебе щеше да бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели;

Притчи 14:28

В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.

Притчи 19:15

Мързел потопява в сънливост, и нехайна душа ще търпи глад.

Исаия 40:1

Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва вашият Бог;

Осия 2:14

Поради това и Аз ще я отвлека, ще я доведа в пустиня и ще ѝ говоря по сърце.