Притчи 24:13 - Библия ревизирано издание

¹³ Сине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка в устата ти.

Цариградски

¹³ Сине мой, яж мед, защото е добър, И сот, защото е сладък на небцето ти:

Ревизиран

¹³ Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.

Верен

¹³ Сине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка на вкуса ти.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹³ Сине мой, яж мед, защото е приятен, и медена пита, която е сладка за вкуса ти.

Библия синодално издание (1982 г.)

¹³ Яж, синко, мед, защото е приятен, и вощен мед, който е сладък за гърлото ти:

Притчи 24:13 Кръстосани препратки

Исаия 7:15

Сгъстено мляко и мед ще яде, когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;

Песен на песните 5:1

Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си и ароматите си; ядох медената си пита с меда си; пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; пийте, да! Изобилно пийте, възлюбени.

Притчи 25:16

Намериш ли мед, яж само колкото ти е нужно, да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

Песен на песните 4:11

От устните ти, невесто, капе мед като от пита; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

Псалми 119:103

Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! По-сладки от мед в устата ми.

Псалми 19:10

Желателни са повече от злато, повече от изобилие чисто злато, и по-сладки от мед и от капките на медена пита.

Матей 3:4

А този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.

Притчи 25:27

Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.

Притчи 16:24

Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.

Притчи 27:7

Наситената душа се отвръща и от медена пита, а на гладната душа всичко горчиво е сладко.

Съдии 14:9

И като взе от меда, вървеше и ядеше. Когато настигна баща си и майка си, даде и на тях да ядат; но не им каза, че беше взел меда от трупа на лъва.

Първо Царе 14:27

Йонатан обаче не беше чул, че баща му заклел народа, затова протегна края на тоягата, която държеше, и я натопи в медената пита, и сложи ръка в устата си; и очите му светнаха.