Даниил 4:23 - Библия ревизирано издание

²³ А това, че царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека участта му бъде с полските животни, докато така минат над него седем времена,

Цариградски

²³ А заради това що е видял царят страж и свет да слазя от небето и да говори: Отсечете дървото и го съборете; само пъня на коренете му оставете в земята, и то с уза желязна и медна, в тревата на полето; и да се мокри от небесната роса, и с животните на полето нека бъде делът му, доде заминат седем времена върху него, -

Ревизиран

²³ А гдето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч <наоколо>, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, до като <така> минат над него седем времена, -

Верен

²³ А това, че царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го унищожете, но пъна с корените му оставете в земята, и то стегнат с обръч от желязо и бронз сред полската зеленина; и нека се мокри от небесната роса и нека участва с полските животни, докато минат над него седем времена! –

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²³ А това, че е заповядано да се остави стволът на дървото, това означава, че твоето царство се запазва и ще ти бъде върнато, щом признаеш небесната власт.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²³ А дето царят е видял свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, докато така минат над него седем времена, –

Даниил 4:23 Кръстосани препратки

Даниил 4:26

А това, че се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще остане твое, щом признаеш, че небесата владеят.

Даниил 5:21

и беше изгонен измежду хората; сърцето му стана като на животните и жилището му беше между дивите осли; хранеха го с трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато призна, че Всевишният Бог владее над царството на хората и поставя над него когото иска.

Даниил 8:13

Тогава чух един светия да говори; и друг светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за вечната жертва и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?