Biblia Todo Logo
Онлайн Библия

- Реклами -




Съдии 21:25 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

25 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

Вижте главата копие

Цариградски

25 В онези дни нямаше цар в Израил: всеки правеше що му се виждаше угодно

Вижте главата копие

Ревизиран

25 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

Вижте главата копие

Верен

25 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

25 В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.

Вижте главата копие

Библия ревизирано издание

25 В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.

Вижте главата копие




Съдии 21:25
13 Кръстосани препратки  

Да не правите, както ние днес правим тук – всеки, каквото му се вижда за добро.


В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.


Уповавай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.


Весели се, младежо, в младостта си и нека се радва сърцето ти в дните на младостта ти; ходи по пътищата на сърцето си и според каквото виждат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.


Има път, който се вижда прав на човека, но краят му води към смъртта.


В онези дни, когато нямаше цар в Израил, имаше един левит, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдов.


В онова време нямаше цар в Израил; и в онези дни Дановото племе си търсеше притежание, където да се засели, защото до онзи ден не им се беше паднало наследство между Израилевите племена.


на онези, които са казвали: Ще надвием с езика си; устните ни са наши; кой е господар над нас?


Тогава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаиш, видяха, че жителите в него живеят безгрижно както сидонците – спокойно и без страх, защото нямаше в земята владетел, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците и нямаха работа с никого.


Тогава израиляните тръгнаха оттам, всеки за племето си и за рода си, и излязоха оттам всеки за наследството си.


Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.


Но който принася в жертва вол, е като онзи, който убива човек, който принася в жертва агне – като онзи, който чупи врат на куче; който принася хлебен принос е като онзи, който принася свинска кръв, и който кади възпоменателен ливан – като онзи, който благославя идол. Да! Както те са избрали своите пътища и душата им се наслаждава в гнусотиите им,


Последвай ни:

Реклами


Реклами