Римляни 3:5 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

⁵ Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато се гневи (по човешки говоря)?

Още версии

Цариградски

⁵ Ако ли нашата неправда показва Божията правда, що има да речем? Да ли е Бог несправедлив когато наноси гняв? (По человечески говоря.)

Ревизиран

⁵ Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

Новият завет: съвременен превод

⁵ И така, какво да кажем, щом като нашите грехове само показват Божията праведност? Нима Бог е несправедлив, когато ни наказва? (Казвам това, което някои хора могат да си помислят.)

Верен

⁵ Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво ще кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? По човешки говоря.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁵ Но ако нашата неправедност разкрива Божията справедливост, какво ще кажем? Нима Бог – питам ви като човек – е несправедлив, когато проявява Своя гняв?

Библия ревизирано издание

⁵ Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато стоварва Своя гняв? (По човешки говоря.)

Римляни 3:5 Кръстосани препратки

Битие 18:25

Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

Йов 8:3

Бог изопачава ли правосъдието? Или Всемогъщият изопачава правдата?

Наум 1:2

Господ е ревнив Бог, Който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си и пази гняв за враговете Си.

Римляни 12:19

Не си отмъщавайте, любезни, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ“.

Римляни 2:5

Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведния съд от Бога,

Римляни 3:19

А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съда на Бога.

Римляни 3:7

Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Негова слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

Римляни 4:1

И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е придобил по плът?

Римляни 5:8

но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.

Римляни 6:1

Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

Римляни 6:19

(По човешки говоря поради немощта на вашето естество.) И така, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва святост.

Римляни 7:7

Тогава какво? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай“.

Римляни 8:31

И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

Римляни 9:30

И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

Първо Коринтяни 15:32

Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, каква полза? Ако мъртвите не възкръсват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“.

Първо Коринтяни 9:8

По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

Второ Коринтяни 6:4

но във всичко представяме себе си, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

Второ Коринтяни 7:11

Защото, ето това ваше скърбене по Бога какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво очакване, каква ревност, каква готовност да видите възмездие! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това дело.

Галатяни 2:18

Защото, ако градя наново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

Галатяни 3:15

Братя, (по човешки говоря) едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито към него се прибавя.

Откровение 15:3

И пееха песента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи, Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.

Откровение 18:20

Весели се за него, небе, и вие, светии, апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него.