Първо Царе 1:22 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г22 Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да оти да, докато не се отбие детето, тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги. Вижте главатаЦариградски22 Но Ана не възлезе, защото рече на мъжа си: Не ща да възляза доде се отдои детето; и тогаз ще го занеса да се яви пред Господа и да живее там винаги. Вижте главатаРевизиран22 Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: <Не ща да отида> докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги. Вижте главатаВерен22 Но Анна не се изкачи, защото каза на мъжа си: Нека не идвам, докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да остане там завинаги. Вижте главатаСъвременен български превод (с DC books) 201322 Ана не тръгна. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“ Вижте главатаБиблия ревизирано издание22 Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги. Вижте главатаБиблия синодално издание (1982 г.)22 Но Ана не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги. Вижте главата |