Псалми 131:2 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

² Наистина аз укротих и успокоих душата си; като отбито дете при майка си, така душата ми е в мене като отбито дете.

Цариградски

² Наистина смирих и утеших душата си Като отбиено дете при майка си: Душата ми е в мене като отбиено дете.

Ревизиран

² Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, <Така> душата ми е при мене като отбито дете.

Верен

² Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

² Аз се смирявах и успокоявах душата си като дете в майчин скут. Душата ми беше у мене като дете, накърмено от майчината гръд.

Библия ревизирано издание

² Наистина аз укротих и успокоих душата си; като отбито дете при майка си, така душата ми е при мене като отбито дете.

Псалми 131:2 Кръстосани препратки

Първо Коринтяни 14:20

Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бъдете пълнолетни по ум.

Марк 10:15

Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

Лука 21:19

Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.

Псалми 43:5

Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя; Спасителя мой и Бога мой.

Псалми 42:11

Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя; Спасителя мой и Бога мой.

Исаия 30:15

Защото така казва Господ Еова, Святият Израилев: В завръщане и почивка ще се избавите, в безмълвие и увереност е вашата сила; но вие не искахте това.

Плачът на Йеремия 3:26

Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

Псалми 62:1

За диригента, по Едутун. Давидов псалом. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми.

Псалми 42:5

Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.

Първо Царе 30:6

И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички беше преогорчена, всеки тъжеше за синовете си и за дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа, своя Бог.

Първо Царе 24:10

Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата, и едни рекоха да те убия, но аз те пожалих, защото си казах: Няма да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.